Вотът за ЕП е заплашен от ниска избирателна активност и силно представяне на екстремисти

До Европейските избори остават само няколко седмици, а сцената за тях вече е готова: кампаниите са в разгара си, медиите са залети от дебати, а доводите защо това събитие е от значение се повтарят постоянно, коментира ДПА.

Въпросът е дали избирателите ще отидат да гласуват. Изборите от 22 до 25 май ще излъчат нов Европейски парламент, чиито 751 членове ще помагат за изработването на законите в Европейския съюз през идните пет години. Право на глас имат около 400 милиона души в общността, включваща 28 страни. И все пак никой не знае със сигурност дали те ще проявят интерес към произвеждащите се веднъж на пет години избори, известни с ниската си избирателна активност.

Политици твърдят, че залозите са високи, и предупреждават, че може да има силно представяне на евроскептични и крайнодесни партии. Икономическата криза в Европа засилва разочарованието от институциите на ЕС в Брюксел. Високата безработица, която продължава да тормози общността, "налива вода в мелницата на всеки екстремист в Европа", предупреждава ирландският финансов министър Майкъл Нунан.

Някои анализатори прогнозират, че евроскептиците в крайна сметка може да станат третата по големина група в Европейския парламент. Но други се съмняват, че евроскептиците ще искат да обединят силите си с крайната десница, която приема евроскептицизма в своята кампания.

Главната тревога е, че евроскептиците може да причинят поразии в делата на ЕС. В парламента те може да се опитат да наложат вето върху законодателство, да възпрепятстват реформи или да спрат международни споразумения, например търговски сделки.

"Евроскептиците се надяват да използват тези правомощия, за да съсипят европейския проект отвътре", написаха наскоро Марк Ленард и Хосе Игнасио Торебланка от изследователския Европейски съвет за международни отношения, като ги сравниха с обструкционисткото Чаено парти в САЩ. "Ние може да станем свидетели на странно зрелище - парламент, в който много от депутатите в крайна сметка искат да постигнат неговото премахване. Дори това да не се случи . . . евроскептиците може да направят ЕС още по-трудно управляем", добавиха те.

Подкрепящи ЕС политици и представители на властите се опитват да противодействат на това течение, като изтъкват най-известните ползи от общността като свободата на движение. Те също така твърдят, че ЕС има важно значение за упражняването на международно влияние и за избягването на разделенията, вкарали Европа в две световни войни. "ЕС донесе мир, просперитет и демокрация, макар че сега преживяваме трудни времена", каза по-рано през годината президентът на ЕС Херман ван Ромпой Херман ван Ромпой (по-правилно Ромпьой) белгийски политик. Роден на 31 октомври 1947 г. в. "Краят на кризата трябва да означава растеж . . . не
екстремизъм, не поляризация, не причиняващ разделение Европейски парламент, в който безотговорни популисти и късогледи демагози ще се обединят, за да унищожат мечтата на нашия съюз", настоява гръцкият министър-председател Антонис Самарас Антонис Самарас - гръцки политик и икономист. Премиер от 19 юни 2012 г. Самарас е роден на 23 май 1951.

"Гражданите в Европа изразяват разочарование, понякога дори отвращение, когато мислят за Европа", предупреждава лидерът на социалистите в парламента Ханес Свобода. "Това, което искат хората, е някаква визия", казва той. Поддръжници също така настояват, че ЕС би трябвало да стане колкото се може по-съсредоточен след общественото недоволство от законотворчество, което не изглежда съществено - най-забележителният пример за това беше опитът миналата година за въвеждане на изисквания, според които в ресторантите трябва да се сервира зехтин не в бутилки за многократна употреба, както е в момента, а в специални, защитени от фалшифициране опаковки.

"Дълбоко в сърцето си вярвам, че ЕС е нещо добро . . . Но моята европейска мечта не включва такива безсмислени
разпоредби", каза през февруари на евродепутатите чешкият президент Милош Земан, като посочи инициативите за електрическите крушки и водното потребление на тоалетните. Холандският министър-председател Марк Рюте също настоя по време на неотдавнашно посещение в Брюксел, че ЕС би трябвало да изтъкне своята добавена стойност, като се "съсредоточи върху големите общи предизвикателства и като намали ненужния регулаторен натиск".
Това е идея, която става модерна в Брюксел преди изборите. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу възприема израза, че Европа би трябвало да бъде "голяма за големите неща и малка за малките неща". Очаква се Барозу да бъде заменен при смяната на титуляра на висшия пост, която ще се извърши след изборите. Тази година избирателите може за първи път да играят роля в определянето на неговия приемник - новост, за която служители се надяват, че ще повиши интереса към изборите.

Новите правила призовават при назначаването на председателя на комисията да се "вземе предвид" резултатът от европейските избори. Но се прокрадват въпроси дали правителствата в ЕС ще искат да играят по правилата. Европейски политически партии подбират свои кандидати за председател на комисията и очакват правителствата да се спрат на някой от тях въз основа на това коя партия се представи най-добре на изборите.

Но президентът на ЕС Херман ван Ромпой Херман ван Ромпой (по-правилно Ромпьой) белгийски политик. Роден на 31 октомври 1947 г. в, който ръководи институцията, представляваща правителствата, предизвика недоумение през април, като каза, че не е "ревностен привърженик" на този подход, с което подхрани опасения от предстоящ институционален сблъсък в Брюксел. "Разбира се, че Европейският парламент играе важна роля. Но гражданите също така знаят, че големите решения не се вземат само в парламента", заяви той.

Последвайте канала на