Москва: Не смятаме да засилваме военното си присъствие в Ормузкия проток

Русия няма намерение да засили военното си присъствие в района на Ормузкия проток след неотдавнашните нападения срещу петролни танкери там. Това заявява председателят на комисията по отбрана в Държавата дума Владимир Шаманов, цитиран в "Известия". Руски кораби не са застрашени, тъй че няма и предпоставки за засилване на мерките за сигурност, обяснява той.

"Русия и Китай засега се въздържат от прибързани решения по модела на Вашингтон", отбелязва "Известия". Междувременно САЩ, Великобритания и Саудитска Арабия изпратиха вече допълнителни сили в Оманския залив - уж за да охраняват корабите им от иранската заплаха. Другите европейски страни обаче изобщо не реагираха на явната провокация срещу Иран; съответно инцидентът едва ли ще развали отношенията им с Ислямската република, убедени са експерти, говорили пред изданието.

Германският външен министър Хайко Маас например публично изрази недоверие към представените от САЩ доказателства, че Техеран е замесен във взривяването на двата танкера. Според ориенталиста Владимир Фитин реакцията на Берлин за пореден път доказва, че западните европейци няма толкова лесно да се откажат от партньорството с Иран. "Изявленията на САЩ, че Техеран е замесен в атаките, са също тъй фалшива новина като изявленията им, че правителството на Башар Асад използвало химически оръжия", заявява експертът. "Западните европейци не са толкова слепи, че да кълват на всяка стръв, подхвърлена от Вашингтон. Всички те чудесно схващат, че това е бездоказателствено обвинение, затова, както и в случая с ядрената сделка, няма бързешком да скъсат с Иран."

Фитин не очаква ЕС да предприеме санкционен натиск срещу Техеран, поне докато приключи международното разследване на нападенията в Оманския залив. Освен това изразява съмнения, че зад тях може да стоят израелците. При все че "Мосад" има в актива си подобни операции и по принцип за Израел ще е изгодно да отслаби Иран, използването на магнитни мини е прекалено груб метод от техническа гледна точка, смята той. Според мен израелците водят по-сериозни и обмислени операции. Възможно е зад атаката да не стои някоя държава, а отделна групировка или компания, добавя аналитикът. Интересно е също как ще се държат в "танкерната конфронтация" играчи като Катар и Оман, поддържащи здрави връзки с Иран, пише "Известия".

Оман винаги е твърде предпазлив в ситуации от този род и едва ли ще рискува отношенията си с Техеран или Рияд, обяснява наблюдателката Елена Супонина. "Тъкмо напротив - оманската равноотдалеченост, трезвата оценка за събитията ще се търсят крайно много за посредничество между Иран и страните от Персийския залив или САЩ, каквото е необходимо точно сега", подчертава тя.

"Нещата с Катар обаче не са толкова прости - след кризата от 2017 г., когато на практика всички страни от Залива и Египет скъсаха дипломатическите си връзки с Доха, емирството започна да укрепва отношенията си с Иран и Турция. И днес арабските монархии, подтиквани от Вашингтон, се опитват пак да спечелят Катар на своя страна в общата си борба срещу Техеран. В края на май саудитците поканиха катарския емир на спешно свиканата в Мека среща на върха на Съвета за сътрудничество в Залива, но двустранните отношения така и не се затоплиха, посочва вестникът. Все още е твърде голямо недоверието между тези страни, твърде силна - личната омраза между принцовете", изтъква Супонина.

Атаката срещу петролните танкери в района на Залива явно не е последна. САЩ ще продължат играта си срещу Иран и пак ще организират подобни провокации, допълва пред "Известия" Владимир Фитин.

Последвайте канала на