Българското малцинство в Сърбия намалява драстично

Българите в Сърбия са намалели сериозно, съобщава белградското издание "Данас". Малцинството ни в съседната страна в момента е по-малко от 13 хиляди, докато при преброяването през 1948-ма българите в Сърбия са били почти 60 хиляди.

Според прозападното белградско издание "Данас" броят на българите в Сърбия е намалял много сериозно. Повечето от тях са "изчезнали" в периода между 1971-1991 г., който се разглежда като "златния век" на западната ни съседка, когато съществуваше титова Югославия.

Според последното преброяване процентът на българите е най-висок в Босилеград , където 4075 от общо 6065 граждани (67,18%) са се обявили за такива, и в Царибод , където българите са 3669 и съставляват 45,61%. В Ниш като българи, са се определили 774 души, докато в Белград са 899. В северната мултиетническа област Войводина има 1123 български граждани.

Евродепутати предупреждават за репресии срещу българското малцинство в Сърбия

"Най-големият проблем в Босилеград, Царибод и част от Бабушница-Звонци и Звоначка Баня е икономиката, т.е. безработицата сред хората и трябва да работим върху това. Сърбия трябва да гарантира, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в сектора за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите. Защото наред с други неща, това ще накара младите хора да остават в тези общини", коментира пред БНТ председателят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков.

Главният редактор на двуезичното електрнонно издание "Фар" Петър Виденов казва, че проблеми за българското малцинство има и в медийния сектор, който е изправени пред проблеми с финансирането, както и пред усилията на Сърбия и местните власти да го постави под свой контрол в ущърб на професионалната и обективна информация.

"Смятам, че има достатъчно медии на езика на българското малцинство в Сърбия и те са от голямо значение, но въпросът е доколко такива медии обективно, професионално и реалистично отразяват проблемите и положението на членовете на българския народ. В същото време повече от 20 години в ефира на РТС не е имало телевизионно предаване на български език", коментира Петър Виденов.

Авторите на публикацията посочват бедността като най-големия проблем за местните българи, както и възможностите след влизането на България в Европейския съюз хората да емигрират в държави, където има "по-добър живот".

Стефан Стойков е сигурен, че в момента в Сърбия живеят повече от 100 000 българи и няма обяснение защо хората не се декларираха по този начин, въпреки че са били призовани да го направят "свободно", обяснихме им какво означава това и че "няма страшно".

Последвайте канала на