В Турция: Стъпвахме върху бетона, а отдолу хората викаха

„Живеем малко по-напред. Трудно излязохме от вкъщи, там вече не може да се живее. Оставаме три семейства в едноетажната къща на баба ми. Няма вода, няма ток, много е трудно“, казва Дениз Чапар.

„Загубихме баща ми. Останаха на петия етаж. Много хора са в неизвестност. Имаме общо седем погребения. От тях четирима излязоха, на друг му намерихме краката“, споделя Али Суна.

„Имаме нужда от вода, болкоуспокояващи, лекарства. Чакаме помощ. Има малки деца“, посочва Суйгу Чапар.

„Ние извадихме оттук брат ми и племенника ми. Все още жена му е вътре. Тук се опитваме да изкараме всички. Искаме да има оцелели, това е единственото“, коментира пред bTV Юсуф Туней в Газиентеп.

Размерът на хуманитарната катастрофа в Турция става все по-голям. В Газиантеп няма топла вода, магазините са затворени, а сградите около руините има опасност да рухнат. Хората разказват, че помощта не достига.

В началото на града са изградени лагери с хуманитарна помощ. Образуват се километрични задръствания от хора, които напускат засегнатите райони.

В началото на операцията той успява да изкара 25-ма оцелели.

Когато проверяват за оцелели, настъпва тишина, за да чуят. Това са моменти на надежда.

На 70 километра по-навътре в страната и все по-близо до епицентъра - ситуацията в Кахраманмараш е критична. Хората масово живеят на улицата или в колите си.

Тук освен гражданската защита, полицията и медиците, военните също участват в търсенето на оцелели. Помощта е само на определени места. Хората разказват, че трябва още.

Хюсеин е сред малкото оцелели, казва, че просто е станало чудо.

„Вече не ни дават да участваме в операцията, в другите места не е така. Има тежка техника, това пречи. Първия ден, като стъпвахме върху бетона, отдолу хората викаха - не ни ходете отгоре. Тежестта пада върху нас“, разказва още Юсуф.