Как Тръмп се мъчи да покрие пукнатините в империята на Путин, за да го спаси

… само че… на сцената излиза Оранжевия Мусолини.

...

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

… малко след това Тръмп публикува обяви във вестници, критикуващи НАТО и съюзниците на САЩ, които според Швец са били приветствани от КГБ като успешно „активно мероприятие“.

И…

През 2021 г. излезе една статия в The Guardian (‘The perfect target’: Russia cultivated Trump as asset for 40 years – ex-KGB spy ).

Там е описано как Швец сравнява Тръмп с известни шпиони от Студената война и критикува доклада на Мълър за това, че не е разследвал напълно руските връзки на Тръмп. ↓

За съжаление, там – сред викторорбанците и някой по-източни зелени чорапи – се нареди и американският президент.

Империята на путин беше изградена върху илюзията за сила, но той реши да покаже на всички истинското лице на „силата“ си; всички видяха, че руската не е втората най-силна армия в света, а е втората най-силна в Украйна.

От онзи вакуум тогава се родиха и самият путин и приближените му. Защото – вместо да използва силата си и да се наложи над победения враг, западът тогава започна да праща помощи на руснаците и да отглежда змия в пазвата си.

Пукнатините в режима на путин са момент за възход на демокрацията. Те стават все по-видими. Има обаче не един и двама „политици“ по света, които се опитват да го спасят.

Един провал води до друг, и изведнъж немислимото – разпадане на неговия режим – изглежда не само възможно, но все по-вероятно. Въпросът не е само дали доминото ще падне, а и колко далеч ще се разпространи ефектът.

Не е изключено някаква дълбока травма от детството му да се таи там, съчетавайки се с неразбирането му на историята, но не това сега ни вълнува.

Неутрализирането на реториката на про-путинските политици е просто задължително.

Разбирате ли защо така ги радва това, че главният прокурор на САЩ Пам Бонди прекрати правомощията на федералните правоприлагащи органи да разследват подозрителни компании, обвързани с русия за оказване на влияние?

Разбирате ли… че путин вече си има съюзник в Белия дом? Дори може би не „съюзник“, а служител…

С увеличаването на икономическия натиск (от войната и от санкциите) и продължаващите военни неуспехи, аурата на непобедимост започва да избледнява. „Киев за три дни“… три години по-късно не е голяма реклама за силата на путин.

Сега разбирате ли защо в кремъл са толкова доволни, че Доналд Тръмп е в Белия дом? Защо се радват, че той изкорми USAid и заплашва да закрие Свободна Европа и Гласът на Америка?

Смята, че щом римските императори са разширявали територии, значи и той така трябва да прави. Нищо, че страната му е най-голямата на света, той иска още, че да влезе в учебниците.

Схващате ли защо им е толкова радостно, че американското министерство на правосъдието ще отмени налагането на санкции срещу олигарси, които са близки до властта в кремъл?

Та да имат време да се окопитят и през 2000 г. да сложат путин в кремъл; през 2008 г. да нахлуят в Грузия; да продължат да набират сила; през 2014 г. да откраднат парче от Украйна; 2022 г. да започнат конфликт, който заплашва да се превърне в световен.

Това означава твърда подкрепа за Украйна, укрепване на източния фланг на НАТО и активно разпространение на демократични идеи в региони, където руското влияние отслабва.

Шансът сега е – докато империята на путин се напряга под тежестта на неговите грешни сметки – светът да запълни тази празнота с нещо по-добро. Но това изисква действие, а то няма да започне от само себе си.

_____________________________

Да си припомним: Доналд Тръмп е бил „култивиран“ като руски агент в продължение на 40 години, според Юрий Швец, бивш шпионин на КГБ. Швец твърди, че уязвимостта на Тръмп към ласкателства го е направила идеална мишена за вербуване, започвайки от 80-те години на миналия век.

Според сведенията, връзките на Тръмп с Русия започват, когато той купува телевизори за първия си хотел от компания със съветски връзки, а те се задълбочават по време на пътуване до Москва през 1987 г., когато КГБ предполагаемо го е насърчавало с политически амбиции.

Да започнем с фиксацията на Путин върху Украйна. Неговият безмилостен стремеж да пороби и доминира съседите си има немалка цена. Малкият-голям човек с обувки на платформи насочи доста ресурси към този конфликт, сякаш това е единственият измерител на властта му.

Той твърди, че интензивният фокус на путин върху конфликта в Украйна е довел до значителни вътрешни предизвикателства в русия, създавайки ключов момент за демократичен напредък. Може би малко прекалено оптимистично, но да се фокусираме върху точка 1. от наблюдението му: упадък на авторитарния режим.

В своята статия „Доминото е на път да падне за Путин“ Самюел Уин Уорд разглежда потенциалния упадък на авторитарния режим на владимир путин (и възможностите, които това предоставя за насърчаване на демокрацията и човешките права в глобален мащаб, но да не се размечтаваме сега…).

Ето какво трябва да знаете за авторитарните режими: когато се сгромолясват, създават вакуум. А вакуумите са възможности и остават незапълнени за много кратко. Спомнете си какво стана след разпада на ссср. Колко въоръжени бандити, награбили съветско оръжие, се превърнаха в местни „барони“ из републиките. Колко ресурси и амуниции попаднаха в грешните ръце.

Но да се върнем на претоварването, което вреди на руската икономика. Като насочва толкова много ресурси към Украйна, путин оставя други области уязвими. Властта му в периферните региони на федерацията става все по-слаба; хватката му върху тях отслабва.

Обсесията на путин с Украйна разклати „империята“ и все повече ще я разклаща. А някога страховитият му имидж започна да се покрива с язви от икономически кризи и военно претоварване. А – макар и да не се говори много за това – няма как да се направим, че не съществува… нарастващото недоволство сред разочарованото население на страната му.

Резултатът от хахавата му война на експанзия е нарастваща инфлация, безпрецедентно високи лихвени проценти и работна сила, осакатена от икономическите последствия на неговата военна машина. Бедните станаха още по-бедни, болните – по-болни, нещастните – още по-нещастни, а изход… няма. И пари няма. Само цени и данъци. И кръвнина – синовете да заминават на фронта да мрат за болните фантазии на един „държавник“ да влиза в учебниците.

Статията предполага, че прекалената отдаденост на украинския конфликт е отслабила подкрепата и инфраструктурата в периферните региони. С нарастването на икономическите напрежения и продължаващите военни неуспехи, вероятността от това недоволството да роди вътрешна (във федерацията) агресия е немалка.
…

Това обаче не просто спъването на един авторитарен лидер – това е момент, който може да преначертае глобалния ред. Но само ако светът се възползва от него. Което е трудно, имайки предвид, че човек на путин спечели изборите в САЩ и зае мястото си в Белия дом.