Тръмп, Мъск и удобната изкупителна жертва – многообразието и равнопоставеността

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ако американците искат да подобрят авиационната безопасност, вероятно ще трябва да се съсредоточат върху истинските проблеми:

Ситуацията ескалира наскоро, когато администраторът на FAA Майк Уитакър подаде оставка след нарастващ натиск от Мъск заради забавянията на SpaceX. Докато Мъск се опитва да представи случилото се като пореден случай на некомпетентност в старото правителство, реалността е, че авиационните служители просто си вършеха работата – гледаха да направят така, че ракетите да не избухнат над населени райони. Но Мъск иска индустрия, която функционира повече като либертарианска утопия: без регулации, без ограничения, изцяло управлявана от корпоративните (му) интереси.

Унищожаването на FAA, например. Съюзниците на Тръмп работиха усилено, за да отслабят агенцията, отговорна за осигуряването на безопасното небе. Уволнението на професионалисти в полза на политически лоялисти не е рецепта за успех.

Беше въпрос на време Доналд Тръмп да намери начин да превърне национална трагедия в поредния си инструмент за политическа война на принципа „разделяй и владей“. Гнусно е, но е изцяло в стила му.

Илон Мъск следва същия модел – реве срещу регулациите и прокарва дневен ред, който поставя корпоративната власт над обществената безопасност. А сега изведнъж DEI политиките били виновни. Ако американците ще искат по-сигурно небе, трябва да спрат да вярват на техните глупости и да започнат да държат истинските виновници отговорни.

Като изпълнителен директор на SpaceX, Мъск води дългогодишна битка с FAA, постоянно оплаквайки се от регулаторните забавяния и изискванията за безопасност, които възпрепятстват изстрелванията на неговите ракети. Той дори нарече FAA „фундаментално счупена“ и даде да се разбере, че разглежда регулациите като нищо повече от бюрократична спънка пред неговите амбиции.

Когато за министър на ОТБРАНАТА (от 25 януари вече е Пит Хегсет) назначат алкохолик, който е разследван за това, че бие жена си и който е отбелязан през 2021 г. като потенциална заплаха за националната сигурност (маркиран като заплаха за domestic terrorism), последно работил като ТВ водещ… това не е DEI, това е „чудесно назначение“!

Не е случайност, че всеки път, когато се случи нещо ужасно, първата реакция на Тръмп и неговите миньони е да намират изкупителна жертва, която да пасне на тяхната културна протофашистка война. Не е случайност, защото в повечето случаи виновникът е в огледалото, когато Тръмп го погледне. И той много добре го знае. Но нарцистичното му мозъче – колкото е останало от него – не му позволява за миг дори да си помисли, че може той да е виновен… не!

След ужасяващата самолетна катастрофа край Вашингтон, окръг Колумбия, Тръмп не загуби и секунда, за да насочи обвиненията си – не към дерегулацията, не към собствената си администрация, която унищожи авиационния контрол – а към политиките за многообразие, равнопоставеност и включване (DEI).

А сега на сцената излиза Илон Мъск – милиардерът, който си мисли, че е над закона… и засега е прав.

В неговия свят самото съществуване на различни стандарти за наемане на персонал някак си е причината за въздушна катастрофа.

Вместо да поеме отговорност за своята роля в унищожаването на регулациите за безопасност, той удобно обвинява многообразието. С един куршум – два заека – хем сваля вината от себе си, хем надгражда омразата.

И нека сме наясно: FAA, както всяка друга агенция, отдавна има инициативи за наемане на разнообразен персонал. DEI политиките не се появиха внезапно вчера и не започнаха да причиняват самолетни катастрофи. Това, което се промени, е нарастващото влияние на тръмпистката дерегулация и войната на Мъск срещу контрола.

И сега следва удобното отклоняване на вниманието от истинските виновници.

Когато могъщи мъже като Тръмп и Мъск насочват вината към политиките за многообразие, те не просто изразяват расистки, сексистки или анти-прогресивни възгледи – те стратегически отклоняват вниманието от собствените си провали.

Което, разбира се… няма как да се случи. Американците, които знаят кой е виновен, нямат инструмент в ръцете си, с който да държат виновниците отговорни, а гласувалите за Тръмп нямат инструмент между ушите, който да им позволи да се сетят кой е виновен.

Нека спрем за момент и осъзнаем абсурдността на това твърдение. Тръмп, човекът, който премахва разпоредби за безопасност и съкращава персонал, сега иска американците и светът да повярват, че истинската заплаха за въздушния транспорт е чернокож ръководител на полети или жена инженер. Не корпоративната небрежност, не хората, които подкопават авиационните стандарти за безопасност (Илон Мъск) – а просто многообразието.

По-скорошни доклади разкриват, че съюзници на Тръмп са предприели действия за прочистване на FAA и други регулаторни органи от служители. Макар да беше представено като „изчистване на дълбоката държава“ (#WTF!), в действителност уволненията бяха насочени към професионалисти, които бяха заменени с верни на Тръмп хора (които винаги да са съгласни с него) и с хора, които повече се интересуват от задоволяване на корпоративните дарители (Мъск), отколкото от осигуряването на въздушната безопасност.

Така че, когато Тръмп твърди, че DEI политиките са виновни за последната катастрофа, възниква логичният въпрос: Кой всъщност осакати FAA? Кой уволни опитните експерти? Кой създаде среда, в която икономиите и корпоративните привилегии надделяха над сигурността? Ами не бяха демократите.

Тук ще трябва да се отбележи и корпоративното влияние върху регулациите. Откритата враждебност на Мъск към регулациите създаде опасен прецедент. Ако той наложи своето виждане, ще станем свидетели на бъдеще, в което безопасността на авиацията и космоса отстъпва място на корпоративните (му) печалби.

Целият смисъл на тази „игра на обвинения“ е да гарантира, че избирателите няма да свържат точките между дерегулацията, корпоративната алчност и провалите в безопасността.

_____________________