Теодорос Ваниотис: Конкуриращи се хипотези

Едно от първите предположения по време на събитията беше, че Западът стои зад действията на наемниците. Често се правеше връзка между действията им и обявените седмица преди това от Пентагона за

Но означава ли това, че проблемите са разрешени? Все пак в речта си относно действията на Ев. Пригожин, руският президент Вл. Путин ги беше определил като „нож забит в гърба.

24 юни 2023 г. вероятно ще остане най-странният ден за тази година. Новините за опита на Ев. Пригожин да насочи войските на наемническата групировка Вагнер към Москва, декларацията му, че скоро Русия ще има нов президент, които завършват същия ден с отстъплението на Вагнер и завръщането им към Украйна само на около 200 км. от Москва.

Има и други вероятности. Все пак е необходимо да се отбележи, че Пригожин е и руски олигарх. От края на февруари 2022 г. Русия е подложена на по-строги санкции, оттегляне на бизнеси и по-важното – на крупни инвеститори и партньори. Дори при преориентирането към по-задълбочени търговски и бизнес връзки с Китай или Индия например, ще отнеме време докато започнат по-сериозни като обем и стратегически инвестиции.

От друга страна, през последните месеци от военната кампания в Украйна, е добре документирана критиката на Ев. Пригожин към руското министерство на отбраната и в частност, към министъра на отбраната С. Шойгу. Т.е., възможно ли е съответните решения и действия на Пригожин да са били свързани със затрудненията и загубите, които претърпяват в Украйна? И възможно ли е случилото се на 24 юни да представлява опит за военен натиск с цел политическа саморазправа с Шойгу?

Тепърва предстои да се изяснява ситуацията, но за сега резултатите са, че Пригожин усилва вътрешнополитическите си позиции вътре в Русия, докато позицията на Путин е поставена под съмнение. Остава и възможността всичко това да е инсценирано с цел руският президент да има извинение за допълнително затягане на контрола вътре в страната, както и събитието да служи за извинение при вътрешнополитически саморазправи между самия Путин и други части на руските управляващи елити или олигарси, с които има несъгласия. Подобен сценарий би могъл да доведе и до сериозни проблеми за самата опозиция вътре в страната. Всичко тепърва ще се изяснява.

Тоест, колкото и стабилна да изглежда вътрешнополитическата позиция в Руската федерация, доста е вероятно близките няколко години да станем свидетели на опити за преразпределение на влиянието – политическо и/или икономическо – между отделните управленски групи или кланове вътре в страната. Особено ако самият Вл. Путин не предприеме стъпки, за да стабилизира своята собствена вътрешнополитическа позиция в страната, с оглед на случилото се на 24 юли 2023 г.

защото не той, а Лукашенко – президент на друга държава, за която се смята, че е подчинена на интересите на руската външна политика – е политическата фигура, която договаря урегулирането на кризисната ситуация и връщането на наемническите войски на Вагнер. Също така се очаква и отстраняването на Шойгу като министър на отбраната на Руската федерация.