Футбол и политика - Саудитска Арабия и Иран на двата полюса

Организираното от Катар Световно първенство по футбол се оказа много по-различно от останалите досега. Сякаш обектът на внимание се пренесе от Европа и Южна Америка в арабския свят и по-специално в страните от Персийския залив. В своята реч на откриването домакинът, държавният глава на Катар емир Тамим бин Хамад с гордост заяви: „....приветстваме ви от Катар, страната на арабите....“

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

В социалните медии се разпространяват клипове, в които се виждат мотоциклетисти в центъра на Техеран, които скандират „шест“, правейки препратка към броя на отбелязаните от Англия голове във вратата на иранския отбор.

В тази част на света не се провеждат избори или ако това стане, не могат да се похвалят с голяма прозрачност и честност. В същото време Мондиал 2022 се оказва най-големия социолог. „Цар Футбол” поставя двете регионални сили в двата полюса на политическите настроения по оценка на местните власти. Все пак е минал единствено първият кръг на футболния турнир, остават още поне два мача на участниците. Добре е, че жребият не постави в една група Саудитска Арабия и Иран /това реално нямаше как да се случи/. Ако това все пак беше станало, щеше да бъде създадена ситуация, която далеч нямаше да бъде определена като спортна.

Държавният глава на Саудитска Арабия крал Салман даде почивен ден на всички чиновници и учащи се в кралството /студенти и ученици/ по предложение на министър-председателя Мохамед бин Салман. Държавното ръководство на кралството съобрази работното време на чиновниците в различните институции, с оглед да им се даде възможност да гледат мачовете на саудитския национален отбор на световното първенство в Катар. Повод за това е участието, но и историческата победа на футболния отбор на Саудитска Арабия над сочения за един от фаворитите на Мондиал 2022 - отбора на Аржентина с резултат 2:1. В анализ на агенция Ройтерс бе отбелязано, че ноември е месецът на победите на Мохамед бин Салман. Това се дължи не само на футболната победа, но и на даването му на имунитет от американския съд. Неслучайно обаче в саудитските медии се завъртя и снимката на министъра на петрола на кралството, което е най-големият производител на черното злато. Става въпрос за емир Абдул Азиз бин Салман. Той, сияeщ е прегърнал брат си Мохамед, развявайки саудитското знаме.

На другия полюс е Ислямска република Иран. Загубата от Англия със 6 на 2 беше приета много болезнено от проправителствената преса. Тя хвърли вината за това на иранците, които са на улиците и искат свалянето на режима, както и на Запада. В един от най-консервативните вестници „Кихан“ излезе уводна статия със заглавие „Иран 2, Англия, Израел, Саудитска Арабия и предателите – 6“. В материала на този вестник, чийто главен редактор е назначен от духовния ръководител Али Хаменей се казва още: „Поражението на Иран идва след „седмици на нечестна и безпрецедентна психологическа война срещу отбора... от местни и чуждестранни предатели“. Вероятно се има предвид мълчанието на иранските футболисти, когато бе пуснат националният химн...издигането на транспарант на трибуните с един от слоганите на бунтовете, а именно „Жени, живот, свобода“...или скандирането „Смърт на диктатора!“, който е водещият на демонстрантите, както и името на Махса Амини, чието убийство запали бунтовете в страната. Друг ежедневник „Уатанюмруз“, причисляван към изданията на консерваторите твърди, че демонстрантите са скандирали в подкрепа на футболното поражение на Ислямската република. Те били избухвали в радостна реакция след отбелязването на английските голове, а шофьори, симпатизиращи на бунтовете, натискали класконите на своите автомобили.

След историческата победа на тима на кралството над Аржентина, избухна истински народен делириум в големите градове на страната. Улиците на Рияд, Джеда и другите големи градове напомняха тези в България след Световното първенство в САЩ през 1994 г. Нещо повече, социалните медии отразиха и настроенията в другите арабски страни от Персийския залив. Когато саудитите отбелязаха втория победен гол хората, събрали се в различни кафенета в Кувейт, ОАЕ, Оман празнуваха. Обстановката приличаше на тази в Африка през 1984 г. Тогава цяла Африка ликуваше, когато капитанът на френския национален отбор по футбол Мишел Платини вкарваше своите исторически голове на Европейското първенство и стана за пръв път шампион на Стария континент.