"Гардиън“: Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп?

Решението на европейски държави като Германия, Франция, Швеция и Норвегия да се присъединят към Дания и да изпратят свои военнослужещи в Гренландия, паралелно със срещата на външните министри на Дания и Гренландия с вицепрезидента Джей Ди Ванс и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио във Вашингтон, е централна тема в западния печат, предаде БТА.

"Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп?", пита британският в. "Гардиън" в заглавието на анализа на Катрин Бътлър. "Пренебрегването на международното право от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп разкрива зависимостта на континента от САЩ. Лидерите затвърдиха реториката си в подкрепа на Дания, но цената на конфронтацията с него е висока", написа авторката.

"Заплахата на Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия "по един или друг начин“ постави автономната територия и нейния суверен - Дания, в затруднено положение, а Европа се бори да го спре. След шока от военната операция на САЩ във Венецуела, амбицията на стопанина на Белия дом да постави Гренландия на следващото място в списъка си с "жертви" вече не се възприема в Европа като хвалба или фантазия, а като сериозно намерение, ръководено от идеология, неоимперски експанзионизъм, жажда на САЩ за природни ресурси - или всичко това накуп", продължи Бътлър.

Нескритото пренебрежение на Тръмп към международното право отново разкрива болезнената дилема, причинена от осакатяващата зависимост на Европа от САЩ за военна сигурност: противопоставят ли му се европейците или го успокояват, дори когато действията му са ехо на руското нахлуване в Украйна, което според тях е незаконно, постави друг въпрос "Гардиън".

Скоро след нападението във Венецуела – посрещнато с оглушително мълчание в Европа – съветникът на Тръмп Стивън Милър заяви в интервю за телевизия Си Ен Ен, че "никой няма да се бие със Съединените щати“ за Гренландия, написа "Гардиън". "Прав ли е Милър?", попита Катрин Бътлър, като посочва, че през последните дни е имало промяна в тона.

Лидерите на шест европейски сили – Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Великобритания – излязоха с необичайна обща декларация, потвърждавайки подкрепата си за датския суверенитет и на практика предупреждавайки Тръмп да не се намесва в Гренландия, обърна внимание британският вестник.

Но каква "борба“ са готови да водят тези европейски сили за Гренландия, ако дипломацията се провали, не е ясно. Оправданието на Тръмп за дрънкането на оръжия по адрес на верен съюзник в НАТО като Дания, уж за да защити Гренландия от предполагаема бъдеща агресия от страна на Русия или Китай, не е основателно, казват анализатори. Загрижеността за сигурността на САЩ може да бъде разрешена без анексиране на Гренландия, изрази мнение "Гардиън", акцентирайки, че Гренландия е полуавтономна територия от 1979 г., но като част от Дания тя е защитавана от НАТО.

Френският в. "Монд" информира, че Франция - единствената ядрена сила в Европейския съюз - ще изпрати войски в Гренландия за съвместни учения с няколко европейски държави, като подчертава, че това решение е следствие на обявеното от Дания засилено военно присъствие на арктическия остров.

Ходът е в контекста на заключението на датския външен министър Ларс Льоке Расмусен след срещата във Вашингтон - "ясно е, че президентът Тръмп има желание да завладее Гренландия", пише изданието. Расмусен и външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелт разговаряха с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и американския държавен секретар Марко Рубио в Белия дом снощи.

"Монд" цитира и германското Министерство на отбраната, според чието изявление разполагането на 13-членен разузнавателен отряд на Бундесвера в гренландската столица Нук е по покана на Дания. Берлин каза, че мисията има за цел да "проучи рамковите условия за евентуален военен принос в подкрепа на Дания за гарантиране на сигурността в региона“.

На свой ред германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" обръща внимание на факта, че на заседание на кабинета президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че "приема заплахите на Тръмп много сериозно". Франция планира да открие консулство в столицата на Гренландия на 6 февруари.

С транспортен самолет в Нук днес ще пристигнат 13 военнослужещи от Бундесвера, а участието на Германия в разузнавателна мисия "по покана на Дания" е до събота, посочва друг германски вестник - "Велт". В Германия партията на Зелените приветства мисията на Бундесвера в Гренландия, посочи изданието.

"Това е ярка символика“, каза експертът по отбрана Сара Нани пред в. "Райнише пост", допълвайки, че разговорите във Вашингтон не са довели до отказ на президента на САЩ Доналд Тръмп от териториалните му претенции над Гренландия.

"Следователно би било важно този военен жест на солидарност с Дания да бъде допълнен от конкретни дипломатически заплахи към Белия дом. Само тогава Тръмп може да бъде възпрян от лудостта си“, каза Нани. Според нея германският канцлер Фридрих Мерц трябва да заяви ясно, че ще има последствия за САЩ, ако продължат да подкопават сплотеността в НАТО, поставяйки под въпрос териториалната цялост на държава член като Дания.

В същото време "Велт" прави извода, че Тръмп, за когото Гренландия е от съществено значение за изграждането на планираната система за противоракетна отбрана "Златен купол", остава твърд" в позицията си.

Американският в. "Ню Йорк таймс" изведе на преден план казаното от външния министър на Дания Расмусен след снощната среща в Белия дом, че Дания, Гренландия и САЩ имат "фундаментални различия“ относно бъдещето на територията в Северния Атлантик. Часове преди срещата Тръмп заяви, че Съединените щати "се нуждаят от Гренландия“, отбелязва изданието.

Трите правителства ще сформират "работна група", вероятно до няколко седмици, за да се опитат да намерят път напред, който да отчита опасенията на Тръмп за сигурността, без да нарушава териториалната цялост на Кралство Дания или правото на гренландците на самоопределение, уточни "Ню Йорк таймс".

Тръмп и висши служители в неговата администрация са представяли различни варианти за това как Вашингтон би могъл да поеме контрол върху Гренландия, припомни изданието.

Държавният глава не изключва възможността за превземане с военна сила, но държавният секретар Рубио е заявявал, че президентът планира да купи острова, вместо да нахлуе в него. Купуването на Гренландия обаче може да се окаже обречено на провал - Дания няма правомощия да продава Гренландия, а и гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен многократно е казвал, че територията не е за продан.

"Защо Гренландия е важна за един затоплящ се свят?", написа в друг свой материал "Ню Йорк таймс". "Съдбата на най-големия остров в света е от огромно значение за милиарди хора на планетата, защото с глобалното затопляне Гренландия губи лед, а това има последици", посочи още изданието.

По-голямата част от площта на Гренландия, която заема общо около два милиона квадратни километра, е покрита с лед. Този лед се топи бързо, защото полярните региони на света се затоплят бързо, с широкообхватни последици за стабилността на климата на Земята, обясниамериканският вестник.

Със затоплянето на Арктика се отварят нови търговски пътища, както и достъп до природни суровини, включително тези, които са жизненоважни за технологиите за чиста енергия, както и за забавянето на измененията на климата. В същото време обаче тази достъпност засяга и сигурността, като я прави уязвима, обърна внимание нюйоркското издание.

"Накратко: изменението на климата прави Арктика по-достъпна стратегическа цел за световните сили - факт, който президентът Тръмп не е пропуснал", акцентира "Ню Йорк таймс". "Неговата фиксидея за Гренландия е признание, че изменението на климата е реално“, обобщи Джон Конгър, бивш служител на Пентагона в правителството на президента Барак Обама, който сега е консултант в изследователския институт "Център за климат и сигурност".