В Арктика британски морски пехотинци се подготвят за евентуален въоръжен конфликт с Русия.
В базата "Викинг" в Северна Норвегия елитни подразделения на Великобритания преминават екстремно обучение, което моделира сценарии за война срещу Русия в условията на Далечния север.
Ученията в лагера са максимално близки до реалните бойни задачи, които войските на НАТО биха изпълнявали в случай на активиране на член 5 от договора за колективна отбрана.
Британският генерал Джейми Норман заяви, че „вече не живеем в условия на мир“, описвайки настоящата ситуация в Европа като междинно състояние между мир и война.
Директорът на базирания в Лондон аналитичния център RUSI Рейчъл Елехуус смята, че за Европа е важно да демонстрира присъствие и солидарност в Арктика, без да влиза в конфронтация със САЩ.
Пехотинците нощуват в снега при температури под минус 20 градуса, а програмата включва още скокове в ледени дупки, търкаляне в снега, глътка ром и тост за крал Чарлз III. Тези ритуали са част от традиционната подготовка на морските пехотинци за действия в екстремни условия.
Великобритания провежда подобни тренировки в Норвегия още от времето на Студената война, но самата база е нов обект. Тя е открита през 2023 г. след началото на войната на Русия срещу Украйна. Базата се разширява активно, като се очаква броят на военнослужещите там да достигне 2000 души през следващата година.
Според министъра на външните работи на Великобритания Ивет Купър, Лондон ще удвои броя на морските пехотинци в Норвегия в рамките на три години. По нейни думи руският Северен флот, корабите, подводната инфраструктура и заплахите за комуникационните кабели оказват пряко влияние върху трансатлантическата сигурност.
Арктическото противопоставяне обаче има и друга страна. Докато в Европа съюзниците са съсредоточени върху сдържането на Русия, на другия полюс на Арктика президентът на САЩ Доналд Тръмп създава напрежение около Гренландия, настоявайки за контрол над острова.
Норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде, който наскоро се завърна от Украйна, не скри раздразнението си от факта, че вниманието се измества от войната в Източна Европа към спора за Гренландия. Въпреки това, по думите му, европейските лидери нямат избор.
Той посочи, че за Норвегия заплахата е съвсем близо – в непосредствена близост до границите ѝ се намират Колският полуостров и Мурманск, ключова база за руските подводници. В случай на криза, подчерта той, напрежението там може бързо да прерасне във военно противопоставяне.
Лондон и Осло създадоха мисия на НАТО под условното наименование „Арктически страж“ . Този формат на военно сътрудничество е насочен към сдържане на Русия и е сигнал към Вашингтон за готовността на Европа да поеме значителна отговорност за сигурността в целия регион. Купър подчерта, че от гледна точка на сигурността няма принципна разлика между източната и западната част на Арктика.
В Европа нарастват опасенията, че Тръмп подтиква съюзниците към самостоятелна отбрана и намалява ролята на САЩ. Експерти отбелязват, че европейските страни трябва да действат изключително предпазливо.
Според нея НАТО като организация се държи сдържано: генералният секретар Марк Рюте не е правил резки изявления в подкрепа на Дания и Гренландия, което може да подкопае доверието в Алианса и да засили тенденцията към двустранни и регионални формати за сигурност.
Британски служител, пожелал анонимност, отбеляза, че в Лондон виждат три възможни мотива за действията на Тръмп в Гренландия. Първият е загриженост за сигурността на Арктика, вторият – интерес към икономическите възможности на региона. А най-радикалният е стремежът да разшири територията и да „направи Америка велика отново“.
)