)
Пандемията извади на показ ново лице на бедността - т.нар. „здравни неравенства“. Причината е в големите разходи за здраве, съпоставени с доходите на домакинствата.
По данни на Института за социални и синдикални изследвания 2/3 от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка.
По думите на Костов 30% разходи за здраве на домакинствата днес след година ще са поне два пъти по-големи. Той не изключва възможността децата и близките на хората с ниски доходи да им помагат с пари, за да оцеляват.
Според експерти по-бедните общества са изложени на по-голям риск от COVID-19. Много хора са принудени да теглят кредити, за да се погрижат за здравето си. Най-бедните 20% от населението са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20% по отношение на COVID-19, обобщават от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
„Медицинската криза ще постави много предизвикателства пред хората и техните доходи... При хората с минимални доходи проблемът е още по-остър и процентът на разходите за здраве расте между 50% и 118%. Ако вземаш 300 лева пенсия, ако се разболееш, то за лекарства, лечение, болница, ти отиват 118%“, коментира икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов пред БНР.
Последвайте канала на