Журналистът Иво Иванов: Америка бе светлина в мрака, сега е разединена

Не случайно любимата фраза на Макиавели принадлежи на Юлий Цезар - "Разделяй и владей!". По тяхно време това е било далеч по-трудно, защото не е имало Интернет.

Г-н Иванов, в своите книги имате истории за възходи и падения, за героизъм и за моменти на кръстопът. В разказите може да се открие различен оттенък от америнското общество. Какъв герой обаче е Америка днес?

Независимо от това кой ще бъде начело на САЩ, смятате ли, че САЩ остават приятел на България? Поне в очите на българите САЩ и България демонстрират добри връзки.

Правилен ли е паралелът между сегашното разделение сред американците с времето на Мартин Лутер Кинг. Не само в социално, но и в политическо отношение?

Ще се съгласите ли, че парадоксално, но именно еталонът за свобода и демокрация, се превърна в противоречива държава?

Ако ги забравим, ще настъпи мрак, далеч по непроглоден от мракът, който царува там където никога не е имало светлина. И ако това се случи, ще пристигне най-жестоката зима - зимата на нашето недоволство.

В "Зимата на нашето недоволство" Джон Стайнбек бе казал, че там, където е угаснала светлина, тъмнината е далеч по-голяма от там, където никога не е имало светлина.

Вълната от недоволство е могъща стихия и популиските сили знаят прекрасно, че, за да не помете всичко по пътя си, тя трябва да бъде разделена на отделни капки.

Да, взаимоотношението между България и САЩ няма да се промени значително. Ние имаме общо споразумение за политическо, икономическо и културно сътрудничество, което обхваща следващите девет години.

Зеещото разстояние между най-богатите и всички останали е много близо по показатели до това, което е предизвикало Френската революция в края на 18 век.

И опорнодвигателният апарат на това единствено по рода си общество бе вярата в идеята, че личната свобода, демокрацията и правото на избор са изконни човешки права. Жива ли е все още тази идея?

Сн. Getty Images

Трябва да се опита да бъде президент не на половин, а на цяла Америка. Дори на тази Америка, която не е съгласна с него. Тази страна има отчайваща нужда от обединител. Има неща, които са свещени и стоят високо над един отделен лидер.

Америка е герой, който е на път да изгуби опорно-двигателния си апарат. И ако това стане, ще страда не само обездвижената страна, която дари разказите ми с толкова много прекрасни герои - ще страда целият свят. Това сподели за Novini.bg журналистът и писател Иво Иванов, който от години живее в САЩ.

Не случайно под статуята на свободата са изсечени думите на Ема Лазаръс: "Дaйтe ми вaшитe умoрeни, бeдни, вaшитe пoтиcнaти мacи, жaдувaщи дa дишaт cвoбoднo, злoчecтитe oтхвърлeни oт вaшитe брeгoвe. Прaтeтe ми бeздoмнитe, пoдхвърляни oт бурятa, aз вдигaм фaкeлa дo злaтнaтa врaтa".

Целият свят е вперил поглед в САЩ, където се решава битката за Белия дом. Интригата ще остане до последния момент. Дотогава и двамата кандитати Доналд Тръмп и демократът Джо Байдън ще продължат да настояват, че Америка има нужда от промяна. Двамата обаче виждат тази промяна по различен начин. Кой е по-добрият избор за Щатите - предстои да видим.

Вместо да се превърне във функционално обществено съзнание и безкраен източник на достоверна информация, Интернет ни вкара в племенни микро-общества и ехо камери. Самата обективна действителност е обезобразена до неузнаваемост. Получаваме новините си от социалните медии, където с готовност търсим само тази истина, която отговаря на пристрастията ни. Бяхме разделени и надробени на безброй враждуващи фракции.

Да, паралелът е удачен, но в същото време недостатъчен. Разделението има и расови оттенъци, разбира се, но днес то е мотивирано не толкова от количеството на меланин в кожата колкото от други неща. Има много фактори и интереси, които стоят зад разрушителната фрагментация на американското общество. Може би най-значителният е огромната пропаст, която се образува там, където някога е имало средна класа.

Днес американският гласоподавател се лута отчаян в лабиринт от криви огледала и изход от него не може да бъде намерен в рамките на едни избори. Трябва някак си да разбием кривите огледала, в които не можем да познаем себе си. Да обогатим медийната си диета. Да търсим целенасочено истината - не тази, която харесваме, а която се състои от действителни факти. Да гласуваме всеки ден с действията и поведението си. Да станем отново хора, а не радикализирани марионетки. Само тогава РАЩ ще бъде отново САЩ.

Желанието за просперитет, личната инициатива и амбиция са движещи икономически механизми. Без тях Америка е загубена и те трябва да бъдат поощрявани и дерегулирани от държавата. Но между тях и дерегулираната алчност съществува съществена разлика.

И когато тази разлика е погълната от специални интереси, самозабравили се плутократи и мултинационални корпорации, хората обедняват и страдат. Днес повечето тукашни граждани купуват американската мечта на кредит и въпреки че работят непрекъснато, често не успяват да платят дори лихвата.

Ким Чен Ун, Дутерте, Ердоган, Сталин, Живков...те никога не са имали нужда да дискутират, да се колебаят, да се вслушват в гласовете на хората, да се консултират с експерти. Те просто взимат своето решение, без да се опасяват от последствията. Но историята учи, че когато отделният човек е лишен от власт, абсолютната власт на автократа неизменно го покварява и превръща в диктатор.

Не съм сигурен дали това все още е така. Ние дължим думите демос (народ) и кратия (управление) на древната си южна съседка. Никой не знае точно кога са били съединени двете думи, за да ни бъде дарен общественият модел, вдъхващ сила и глас на всеки отделен човек.

Поглеждайки назад към изпълнените с приключения десетилетия, в които събирах историите си из всички кътчета на Америка, си давам сметка, че съм се натъквал на безброй разнородни, колоритни, нестандартни, самобитни, понякога дори леко луди хора. Постепенно осъзнах, че самата страна е едно от главните действащи лица в моите разкази, тъй като героите им до голяма степен бяха нейно отражение.

Предполагам обаче, че самата републиканска партия не би позволила това да се случи. По-интересна ще бъде динамиката в отношенията между Турция и САЩ, които са по-непредвидими и също могат да имат остатъчен ефект върху нашата страна. Според мен, който и да бъде президент връзката между България и Щатите ще остане силна.

С човешки качества, цели, слабости, житейски успехи, разочарования и мечти. В последните години това се промени и днес обществото е болезнено разранено, политизирано и сегментирано. Напрежението витае във въздуха - то е осезаемо...почти тактилно. Хората се вглеждат един в друг и присвиват очи - те вече не виждат просто други американци. Те виждат приятели и врагове, демократи и републиканци, либерали и консерватори. Цветовата гама, която правеше Америка толкова красива е трагично ограничена и всичко вече е боядисано или в синьо или в червено. Нюансите изчезват, а заедно с тях изчезват и задръжките. Какъв герой е Америка в момента? Това е хубав въпрос с лош отговор.

Тази каста бързо създаде свои гнезда в конгреса, правителството и най-вече в медиите. Бяха обособени многомилионни мозъчни тръстове, които бълваха идеолози, активисти и псевдожурналисти. И за съжаление това движение съвпадна с пристигането на голямата информационна магистрала.