Расизъм е само когато ние го правим; за англичаните може!

  • 20 ноември 2019 16:24

  • 3826
  • 0
Расизъм е само когато ние го правим; за англичаните може!
© Колаж: Novini.bg

Вземете решение най-после – расизмът световно зло ли е, опасен, помитащ културните ценности, застрашаващ свободата и човешките права феномен на злото ли е; или е просто неприятен за гледане резултат от няколко бири, изпити от иначе нелоши момчета. 

Въпросът ми е към колегите от английските медии. Преди около месец, когато имаше расистки изцепки в България, реакцията им не закъсня. Днес обаче е мнооооого трудно да се намери медия, която да отразява нацистките поздрави на англичаните в Косово, скандирането им Fuck Serbia, правенето на знаци с ръце на албанския орел – нещо, за което имаше санкции по време на последното Световно… 

На Острова е тихо…

Общо взето, към този момент само таблоидите Sun и Mail са отразили случката, като и отразяването на едните е с… доста неприятен привкус. Другите медии са все още в тишина. Може би търсят подробности, не искат да прибързат. Нещо, което липсваше, като разумна реакция, след мача с България. Тогава им отне само минути преди да се появят заглавия, в които ние бяхме „животни“, например; бяхме поставяни под общ знаменател и, като цяло – много подходящо за фенове на Brexit, които мразят източноевропейците, бяхме подхвърлени на общественото мнение за лош пример. Някои читатели, в коментарите си, директно заявиха, че се отказват от почивките в България. 

УЕФА наказа тежко България за расисткия скандал на мача с Англия

Още тогава се появиха конспиративни теории, че демонстративната „операция“ на нашия стадион е била платена от „търсачи на сензации“ – било медии, било политически обвързани зад**ци, които искат да изкарат дивиденти от очернянето на България. Елементарните скинари по трибуните са го направили за пари и, помните, когато работата им беше свършена, просто си тръгнаха от стадиона. Просто теория, нищо повече. 

Докато англичаните го правеха в кръчмите, тихомълком от голямото око на камерите; случайно хванати от този или онзи телефон, но не и пред журналистите, както тук в София. Правеха го не като платен театър, а като истинска и искрена вяра – нацистки поздрав и т.н. 

„Животни“ ли са сега тези расисти? За англичаните може ли? Знаете ли какво означава думата „двуличие“? 

В Twitter Сам Стрийт написа няколко много верни коментара:

 

„Предполагам, че UEFA ще накара Англия да играе първия мач от Евро 2020 при закрити врата, заради това. Или е расизъм, само когато източноевропейските фенове го правят?“

Човекът прилага видео от стадиона, в което се виждат обидни и расистки изцепки, както и фен, който прави „албанския“ орел с ръце – нещо, за което имаше сериозни наказания по време на Световното. 

 

„В четвъртък вратарят на Косово обвини чехите в расизъм, без да има доказателства, дори каза: „Обиждат ме расово, не знам какво казват“. Днес обаче имаме видео доказателство“.

 

Малко преди мача от Sky Sports отделиха време да напишат: „Англия няма да срещне расизъм в Косово, казва президентът на футболната асоциация в страната“.

Умилително, нали? И е факт – не срещнаха, донесоха си го сами. 

Другото съмнително в отразяването е начинът, по който Daily Mail ни представя участниците – някак безлично. Буквално. Скрити лица, замазани, да не се виждат. Прикрити. Защитени. 

Нещо, което не видяхме при отразяването на българския расистки скандал. Тогава нашенците бяха плеснати по първите страници на всички вестници с лицата им на показ. 

Интересно…

И още: Mail отделиха много повече място на материал, които се описва топлото отношение на косоварите, който още в заглавието започва с: „След расистките и нацистки поздрави в България…“; и продължава с хвалебствено слово за случилото се в Косово. Фукат се как са ги наричали "освободители"... 

 

Не расисти, а "освободители"...

 

 

Добре, че имаме и поглед от Sun, който е малко по-„отворен“…

Ето го хубостникът, който милее за Третия райх, но най-вероятно се нарича „английски патриот“

 

Малко гнусно е усещането, което остава у читателя, когато чете Daily Mail (иначе богатия на фантазия Mail – самият вестник обвиняван в расистко подстрекателство от либералните англичани), в който дооооооста сухарско са представени фактите, почти без „да се размахва пръст“, както към лошите българи (нали!). Освен това нямаше „обръщения“, патос, нарицателни, „животни“, не… сухарско и набързо (и още!--), с подчертано припомняне, че българите и те така правели – през няколко изречения се вмъква българският расистки скандал, ни в клин, ни в ръкав, напомняйки колко по-страшни сме ние. Отделено е място и за напомняне как Англия е помогнала на Косово във войната, какви ужаси са преживели горките хора там, и сърбите, като цяло, моооооже и да са си го заслужили. Никъде в прав текст, разбира се. И ни напомниха за горкия Стърлинг, когото косоварите наричали „братко“, а лошите българи… атакували расистки. 

Съвсем по темата, нали?

Mail Online

 

Интересното е, че, ако напишеш England racism в Google, излизат разсъжденията на английските „колеги“ на тема „България“, а не техните си изцепки. Просто защото количествено те са мнооооого повече. Чисто математически сме близо до стоте процента. 

Само искам да кажа:

Журналистиката и представянето на факти (например в социалните медии, без самият ти да си журналист) винаги създават едно изкушение. Дава ти се някакъв вид власт, с която да правиш каквото там си поискаш. Малка, голяма, някаква е. Можеш да се заиграеш. По-лесно е обаче, вместо да казваш истината, която е някому неудобна, вместо да гребеш срещу течението, вместо да си неудобен и масата да не те харесва днес и утре, защото не им казваш, каквото искат да чуят, вместо да полагаш усилие, но да вършиш добро…

… вместо това да се пуснеш по течението и да го подкараш през просото, да им казваш, каквото искат да чуят, да подклаждаш омразата, защото е по-доходоносно от здравия разум, да слугуваш на този или онзи и идеите и целите му – за пари, за власт, за положение.

Общо взето е нещо като да си секси мацка – винаги го има изкушението просто да си легнеш с някого – за пари, за скъпи подаръци, екскурзия до Малдивите, телефон, гривничка, ботушки; вместо да се напънеш, да учиш и работиш, да се пребориш с живота, дори когато е трудно, и сама да си купиш всичко това и да станеш самостоятелна. 

Разбира се, накрая и хората те гледат с различни очи в единия или другия случай. Само казвам. 
 

Последвайте канала на

Александър Томов
3826 0

Свързани новини

Водещи новини