Когато си търсиш проблеми… ги намираш

Явно е факт наистина, че когато нещо достигне своя връх, то неминуемо го чака път надолу. Западната цивилизация в момента се клатушка и е на ръба да поеме надолу. И докато хората в Африка например се борят със зъби и нокти да се докопат до животоспасяващи ваксини, то беличките западняци от Европа и Северна Америка все повече драпат да се „избавят“ от тях.

(Както между другото едните се борят за храна, а другите я пилеят и изхвърлят.)

Едните се борят за живот, защото са заобиколени от смъртни опасности, а другите са научени на лесното и приемат всичко за даденост. И както Комикът Даниел Слос казва: „Аз съм бял, хетеросексуален мъж от средната класа и си нямам проблеми. И, както повечето бели, хетеросексуални мъже от средната класа, реших сам да си създам проблеми“. 

Западната цивилизация е един бял, хетеросексуален мъж от средната класа и това всъщност е нещо прекрасно. 

Е… беше нещо прекрасно. 

Не ви ли се струва, че съвременното среднокласно презадоволено общество на белия Запад започва да си търси проблеми, за да се разсее от… ами от истинските такива – икономически кризи, екологични катастрофи, политически катастрофи и т.н. Опряхме до ваксините. 

Ескалацията на случаите на заболели от морбили в Европа продължава. За 2016 г. те са 5273, за 2017 г. са 25 863, за 2018 г. - 83 896.

Какво се случва? За две години… аз още имам бурканче с кисело мляко в хладилника отпреди 2 години… А за това време болните са се увеличили 16 ПЪТИ. Болните от болест, която довчера беше затихваща и не се очакваше да има ръст, а напротив – Световната здравна организация предвиждаше, че до около 2020 г. болестта морбили трябваше да ИЗЧЕЗНЕ в световен мащаб. Включително в Африка и Азия. Това е догодина! А вместо това тя се множи. 

В България случаите са 51. Засега. Не изглежда много, нали? Но проблемът е във възходящата тенденция. С такова темпо, по „европейски модел“, след две години може да са 816. 

Защо точно тая щуротия трябваше да „попиваме“? Защо не реда, отношението към закона, спазването на правилата, изграждането на всичко – от общество до инфраструктура? Не. Щуротиите ги попиваме веднага. Другото не е важно. 

Да видим какво се случва оттатък Океана. В Торонто (Канада) и региона около града се появиха десетки билбордове на Vaccine Choice Canada, които „информират“ хората относно ваксините. 

Всъщност кампанията е антиваксър. Според канадския вестник The Globe and Mail тези платна ще получат вниманието на поне 2 млн. човека. Във Facebook вицепрезидентът на Vaccine Choice Canada Тед Кунтц благодари на „множеството донори“, които са направили кампанията възможна. 

Дотук – добре, но запитан за подробности около финансирането на самата група, той упорито мълчи. Да не би някой зъл гений да се е заел да изпълнява плана, който се върти в главите на всички ни? Че сме прекалено много на тая планета и все някои ще трябва да бъдат редуцирани? 

В такъв случай, имам предложение – да доведем нещата още по-напред: да спрем да слагаме предупреждения по етикетите на опасните продукти, предупреждения на опасните предмети и съоръжения. И да оставим естественият подбор да си свърши работата. Без повече: „Внимание! Опасно за живота!“; или: „Сода каустик. Предизвиква тежки изгаряния. Да се носят ръкавици и предпазни средства за очите и устата. При злополука, да се потърси незабавна медицинска помощ“. 

Не. Никакви такива повече. Естествен подбор. 

Според здравния инспектор от Торонто Винита Дюбей кампанията на Vaccine Choice Canada повдига много въпроси (не здравни, никой професионалист не ги приема на сериозно) и трябва да се обмисли дали определен тип реклами да не бъдат забранени. 

Забележете – говорим за може би НАЙ-либералната страна в света. Убийствените идеи на антиваксърите обаче опъват нервите на професионалното общество до такава степен, че да се замислят за такива крайни мерки. 

Интересен е фактът, че когато говорим за антиваксъри, очевидно говорим за възрастни (пораснали) хора. Съответно говорим за хора, които ИМАТ направени ваксини. Те, от друга страна, живеейки с ваксините си, решават, че децата нямат нужда от тях и ги лишават от това. Децата. Които самостоятелно не могат да направят нищо, за да се защитят. 

Има още една краска към картинката. В някои части на САЩ ваксинацията на хлапетата не е задължителна. Това означава, че могат да ходят на детска градина или училище като потенциални ходещи заразоносители. Но за сметка на това, десертите с фъстъчено масло са забранени, защото някое дете с алергия може да ги докопа и да ги изяде. 

В България, за радост, правилата са по-строги и централизирани. Може би разликата идва от размера на страната. Тук за децата се изискват документи, че имат или скоро ще им се поставят ваксини. Само че…

Само че голяма част от антиваксърите (да не кажем „всички“) в България фалшифицират документите и си го карат по нашенски. Прекрасна компилация от „добри практики“ – следваме западния анти-ваксър тренд, но когато опрем до родните правила, използваме и родните номера. Чудно. 

Другият много моден тренд в момента е „Земята е плоска“. Чакам с нетърпение да видя това как ще избие на родна почва. 

Световната здравна организация (и това не е шега) определи за световна здравна заплаха номер 1 за 2019 г. антиваксър движението. 

Смятам, че е редно, ако антиваксърите имат някакви научни данни, да ги споделят със света, защото, досега колкото и да търся, намирам само техни предположения и изброяване на факти в последователен ред, което само кара наивниците да вярват, че са свързани. Тоест: майка казва, че е ваксинирала детето си и след това са открили, че е болно от аутизъм. Следва логичното заключение, че между двете има връзка. Но истината е, че със същия успех аз мога да кажа, че съм пил Кока-Кола и сега имам кокоши тръни. И двете събития от живота ми са верни и последователни, но връзка между тях има само в главата ми. 

Джени Маккарти, която е един вид основоположник на антиваксър движението, през годините дава доста противоречиви сведения за връзката между ваксините и болестта на сина ѝ, за която тя смята, че е аутизъм, а лекарите смятат, че е Ландау-Клефнер синдром, което е рядко неврологично състояние при децата. Тя обаче не е съгласна и си държи на това, че е аутизъм. Преди повече от 4 години тя заяви, че детето ѝ се справя чудесно и не проявява типичната за аутизъм симптоматика. Което кара мнозина циници да кажат: ами да, защото няма аутизъм…
 

Последвайте канала на