Руска медия: Кой е по-малко готов – Балканите за членство в ЕС или блокът да ги интегрира?

Срещата на върха на Европейския съюз в София не е сред главните теми на днешните руски всекидневници. В някои от тях тя дори съвсем отсъства. От основните руски вестници по-голямо внимание й обръща единствено деловият "Комерсант".

В кореспонденция на балканския кореспондент на ежедневника Генадий Сисоев се отбелязва, че срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София е била първата по тази тема от 15 години и главният й смисъл е бил да демонстрира връщането на Евросъюза в региона. Лидерите на Европа наистина очертаха европейска перспектива за балканските си партньори, но не посочиха конкретна дата за приемането в ЕС на нито една от страните.

Така обещанието, дадено още през 2003 г. в Солун, за приемане на всички балкански страни в ЕС се оказа изпълнено само частично. Главното в Софийската декларация, отбелязва руският вестник, е потвърждаването на европейската перспектива за Западните Балкани. Единствено председателят на Европейския парламент Антония Таяни, и то само устно, обнадежди Сърбия и Черна гора, че може да бъдат приети до края на 2025 г.

Общият подход на ЕС към проблема бе обобщен от еврокомисаря по разширението Йоханес Хан. "Всички държави в региона имат равна европейска перспектива и изходна позиция, но напредъкът на всяка от тях е индивидуален и зависи от скоростта на движението им към Европа", каза той, цитиран от "Комерсант".

Авторът подчертава и скептицизма по въпроса на френския президент Еманюел Макрон, който отбеляза, че Балканите хвърлиха котва в Европа, но към всяко ново разширение ЕС подхожда внимателно. Този подход до голяма степен се обяснява с преситеността на ЕС от предишните разширения и със спада на готовността на европейците да приемат нови членове в своите редици.

Вестникът посочва и резултати от последни анкети, според които 47 на сто от гражданите на ЕС са против приема на "новобранци", а само 42 на сто са за. Преди 15 години, по време на Солунската среща на върха, картината бе диаметрално противоположна.

"С оглед на подобни настроения в страните-членки, би било нереално да се съгласува по-конкретна декларация, - заяви пред "Комерсант" дипломатически източник, запознат с подготовката на софийската среща на върха. - Добре е, че съвместната декларация все пак бе приета, при това европейската перспектива за Балканите в него е ясно обозначена, а това бе и главната цел на българското председателство."

"Комерсант" отбелязва и още един сериозен проблем, с който се сблъскаха организаторите. В навечерието на срещата испанският премиер Мариано Рахой обяви, че няма да седне на една маса с лидерите на Косово, което Мадрид не признава за отделна държава. А някои страни от ЕС, които също не признават косовската независимост, не се съгласиха с проекта за декларация, в който Косово се посочваше редом с останалите балкански страни.

Компромис все пак беше намерен: Рахой не дойде на официалната вечеря, а на самата среща в НДК изпрати постоянния представител на Испания в ЕС. В текста на декларацията формулировката балканските страни бе заменена с балканските партньори. А на табелките пред участниците във форума бяха изписани само имената им, без длъжностите и държавната принадлежност, отбелязва руският всекидневник.

"Неопределеността на сроковете за интеграция и сериозното затягане на изискванията към кандидатите пораждат въпроса кой днес е по-малко готов: балканските страни за влизане в ЕС или самият Евросъюз да интегрира Балканите, - споделя пред "Комерсант" един от балканските участници в срещата на върха. - Разумна алтернатива за държавите от региона обаче няма. Важно е, че Балканите изобщо се върнаха в дневния ред на Евросъюза."

За това, че Балканите ще останат и занапред в европейския дневен ред, заявиха представителите на Хърватия, която ще председателства ЕС през 2020 г. Следващата среща на върха ЕС-Балкани ще бъде тогава в Загреб, посочва руският всекидневник.

Последвайте канала на