Какво става, ако генералът каже "не" на ядрена заповед на президента на САЩ?

Едва ли е преувеличено да се каже, че армията на САЩ цялостно се е подготвила за апокалипсиса - деня, в който Америка влезе във война с изстрелване на ядрени оръжия.

Изглежда, че не е пропусната нито една подробност. В щаба за ядрени бойни действия близо до Омаха, Небраска, даже има обозначена врата за "безопасно бягство", през която командирът с четири звезди да се втурне към самолет, с който да се измъкне мигове преди удара на първата бомба. Разработени са процедури, които да гарантират, че ядрените оръжия на САЩ са готови да бъдат задействани по заповед на президента в отговор или в очакване на ядрено нападение от Северна Корея или някой друг. Има резервни процедури и допълнителни подсигурявания.

И все пак основни аспекти на тази кошмарна последователност от действия остават загадка, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Например какво би станало, ако някой американски президент заповяда ядрен удар по каквато и да е причина, а генералът с четири звезди в Стратегическото командване се възпротиви или откаже, смятайки, че това е незаконно? Този въпрос беше зададен на пенсионирания генерал Робърт Келър, оглавявал някога това командване, на изслушване в Конгреса. Неговият отговор беше: "Бихте попаднали в много интересна ситуация от конституционна гледна точка." Под "интересна" той, изглежда, имаше предвид заплетена.

Брайън Маккиън, който беше висш политически съветник в Пентагона при управлението на Обама, каза, че първото средство, към което президентът би прибягнал, е да каже на министъра на отбраната да нареди на съпротивляващия се командир да изпълни заповедта за изстрелване.

"А тогава, ако командирът продължава да се противи, или се назначава нов министър на отбраната, или се назначава нов командир", каза Маккиън, потривайки брадичката си. Смисълът е така или иначе да не бъде попречено на върховния главнокомандващ.

Генерал Джон Хайтън, който в момента оглавява Стратегическото командване, каза в събота на Международния форум за сигурността в Халифакс, Канада, че би отказал да изпълни президентска заповед за изстрелване, ако смята, че заповедта е незаконна. Хайтън също така предсказа, че тогава президентът би го попитал за варианти, които Хайтън смята за законни.

Брус Блеър, който е служил като офицер, отговарящ за изстрелване на ядрени ракети, и е съосновател на организацията "Глобал зиро", застъпваща се за премахване на ядрените оръжия, каза, че сценарият на Келър пропуска по-важен момент: президентът на практика може да заобиколи ръководителя на Стратегическото командване. Блеър каза, че президентът може да предаде заповедта си за ядрено нападение направо на военния команден център в Пентагона. Оттам тя би стигнала до мъжете и жените, които задействат изстрелването.

Подновяването на вниманието към тези въпроси отразява тревогата, оправдана или не, от темперамента на президента Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски бизнесмен и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 г. в нюйоркския и това дали той би действал импулсивно при криза.

Изслушването в Сената миналата седмица беше първото в Конгреса по въпроса за властта на президента да използва ядрени оръжия от 1976 г., когато конгресменът демократ от Ню Йорк Ричард Л. Отинджър настоя САЩ да обявят, че никога няма да започнат ядрена война. Отинджър каза, че иска да "премахне възможността човешко невежество и евентуална човешка грешка при използването на ядрени материали, особено ядрени оръжия, да доведе до унищожаване на цивилизацията".

Четиридесет и една години по-късно САЩ не са изключили ядрените варианти за първи удар и едва ли ще направят това при управлението на Тръмп. Това тревожи експертите, които се безпокоят, че президентът има изключителната - според някои неподлежаща на контрол - власт да започне ядрена война.

"Ние се тревожим, че президентът на Съединените щати е толкова нестабилен, толкова непостоянен, процесът му за вземане на решения е толкова донкихотовски, че той може да нареди удар с ядрени оръжия, който въобще да не съответства на интересите за национална сигурност на САЩ", каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи в началото на изслушването миналата седмица.

Председателят на комисията - сенаторът републиканец от Тенеси Боб Коркър, каза, че действията му не са насочени срещу Тръмп. Но и той открито повдигна въпроса дали агресивната реторика на Тръмп към Северна Корея и други страни може да въвлече САЩ в световна война. В крайна сметка воденото от Коркър изслушване не даде особен тласък за законодателство за промяна на президентските правомощия.

Джеймс Актън, един от директорите на програмата за ядрена политика във Фонда "Карнеги" за международен мир, смята, че тук е замесена политика. "Но аз мисля, че това е наистина важен въпрос и че би трябвало да го обсъждаме независимо кой е президент", каза той.

Актън заяви, че президентът с право има неподлежаща на контрол власт за използване на ядрени оръжия в отговор на настоящо или предстоящо ядрено нападение. Според него в противен случай президентът би трябвало да се консултира предварително с държавния секретар, министъра на отбраната и главния прокурор (и министър на правосъдието) и да получи одобрението на двама от тримата, преди да действа.

Преподавателят от Колумбийския юридически факултет Матю Уаксман казва, че подобни промени биха довели до полезен контрол върху президента и биха защитили ядрените му правомощия от евентуално военно неподчинение.

Уаксман и директорът на Института "Салцман" за изследване на войната и мира към Колумбийския университет Ричард Бетс имат предложение: за да нареди ядрен първи удар, президентът би трябвало най-напред да получи "удостоверение" от министъра на отбраната, че заповедта е валидна и автентична, и от главния прокурор (и министър на правосъдието), че е законна.

Бетс каза, че тези допълнителни гаранции не биха създали опасност от забавяне на реакцията на започнало вражеско нападение. Те биха се прилагали "само в ситуации, при които Съединените щати обмислят да започнат ядрена война".

Последвайте канала на