Икономическата криза и острият недостиг на стоки прeвръщат Ливан в място, което не става за живот

Ибрахим Араб чака на опашка по няколко часа на ден под парещото лятно слънце, за да зареди таксито си с бензин. Когато не е на работа, 37-годишният баща на две деца обикаля из Бейрут от една аптека до друга, търсейки каквато и да било бебешка храна за 7-месечния си син, макар че бебето получава силна диария и повръщане от непознати марки храна. Той се безпокои какво ще се случи, ако децата му се разболеят сериозно, пише БТА.

Някога едни от най-добрите в региона, сега ливанските болници се борят за оцеляване на фона на икономическата и финансова криза, довела до ежедневни спирания на тока, продължаващи с часове, недостиг на дизелово гориво за резервните електрически генератори и липса на медицински консумативи и лекарства. След 20 месеца страдания, на които не се вижда краят, повечето от близо 6-те милиона жители на Ливан навлизат в една нова реалност: дни, изпълнени с остър недостиг на редица стоки - от резервни части за коли до лекарства, горива и други основни продукти, - в зависимата от внос страна.

Протести Йемен, Ливан и Йордания срещу израелските удари в ивицата Газа

"Животът ми вече бе труден, а сега кризата с горивата влоши още повече положението", каза преди няколко дни Араб. За да оцелее, той работи на още едно място в бейрутска бакалия, но месечните му доходи в ливански лири са загубили 95 процента от покупателната си способност.

Кризата, която започна в края на 2019 г., се корени в десетилетията на корупция и лошо управление от страна на появилата се след гражданската война политическа класа, която натрупа дългове и не направи почти нищо, за да подпомогне местните компании, в резултат на което Ливан разчита на вноса за почти всички стоки. Курсът на ливанската лира се срина, банките ограничиха тегленията и трансферите и се развихри хиперинфлация. Кризата с ликвидността пречи на правителството да осигурява гориво, електричество и основни услуги. Недостигът на долари затруднява вноса на медицински консумативи и енергия. Дефицитът на гориво е онова, което породи особено силни безпокойства, че страната може да бъде парализирана. Дори частните генератори, използвани от ливанците от десетилетия, трябва да бъдат изключвани с часове, за да се пести нафта.

"Наистина все едно сме в ада", написа в Туитър Фирас Абиад, главният директор на университетската болница "Рафик Харири", която заема водещо място в борбата срещу коронавируса в страната.

Въпреки горещата вълна болницата реши в понеделник да изключи климатиците, с изключение на болничните отделения. Спиранията на тока засегнаха интернет връзките в различни градове, а фурните предупредиха, че може би ще трябва да спрат работа заради недостиг на гориво. Ситуацията стана критична през последните седмици със спречквания и стрелба по бензиностанции, включително един случай в северния град Триполи, при който бе убит синът на собственика на бензиностанция.

Мнозина ливанци негодуват заради неспособността или нежеланието на лидерите си да работят заедно за излизане от кризата. Страната е без редовно правителство, откакто кабинетът на премиера Хасан Диаб подаде оставка дни след мощната експлозия в пристанището на Бейрут на 4 август 2020 г., при която загинаха 211 души, а повече от 6000 бяха ранени. Опустошителната експлозия бе причинена от близо 3000 тона силно взривоопасен амониев нитрат, който е бил неправилно съхраняван там от години. Жителите на страната очакват положението да се влоши още повече, поради което търсят начини да се адаптират и да се справят със ситуацията. За да избегнат чакането на опашки с часове, някои плащат на други хора да заредят колите им вместо тях. Други взимат своите лаптопи със себе си и работят от автомобилите си, докато чакат на опашки, които се извиват през няколко пресечки и са наричани "опашките на унижението".

Мнозина разчитат на роднини и приятели в чужбина да им изпращат лекарства и бебешки храни. Онези, които могат да си го позволят, отскачат със самолет до близките държави за ден-два, за да се запасят за месеци напред. Мъж, който работи в сферата на инсталациите за слънчева енергия, казва, че бизнесът му процъфтява, след като на хората им е омръзнало от десетилетните обещания на властите за обновяване на електрическата мрежа на Ливан.

Миналата седмица Диаб одобри финансиране за внос неенергийни ресурси по валутен курс, по-висок от официалния, с което на практика се намаляват субсидиите за гориво на фона на задълбочаващия се недостиг. Мярката, която влезе в сила във вторник, се очаква да постави началото на поне временно облекчаване на кризата, макар че цените скочиха с 35 процента. Някои хора се презапасяват с гориво от страх, че цените почти ще се удвоят, а това допринася за дефицита. Подобен ръст на цените ще направи горивото недостъпен лукс за мнозина в една страна, над половината от чието население живее в бедност. Други пренасят гориво контрабандно в съседна Сирия, където също има криза с горивата и цената на бензина е пет пъти по-висока, отколкото в Ливан. Това обаче също допринася за дефицита в Ливан.

Кризата накара разгневени граждани в цялата страна да блокират пътища в знак на протест. Демонстранти си присвоиха няколко цистерни в Северен Ливан и раздадоха безплатно бензин на преминаващи. Друга група протестиращи конфискува камион, превозващ сухо мляко, и също го раздаде на хората.

"Нашият бизнес се превърна в работа на масово унищожение", каза 24-годишният Ахед Макарем, който работи на бензиностанция в крайбрежното село Дамур, южно от Бейрут.

Докато той говореше, опашка от стотици автомобили се придвижваше бавно по магистралата. Десетки работници са заети със зареждането на коли и мотопеди на 12-те колонки на бензиностанцията. Шофьорите нямат право да сипват повече от 20 литра гориво. Макарем каза, че 13-часовата му смяна започва в 6 ч. сутринта и той почти няма време да се нахрани или да поседне. През последните седмици имало сбивания, тъй като някои хора се опитвали да предредят опашката. Освен това, когато бензиностанцията затваря в 19 ч., понякога трябва да се намесва полицията, за да отпрати гневни клиенти, които са чакали напразно. Мнозина се опасяват, че положението ще се влоши още повече през идните месеци, тъй като резервите на централната банка намаляват и не се вижда изход от ситуацията. Парламентът одобри вчера система с ваучери, която ще даде на близо 500 000 бедни семейства около 93 долара на месец за период от една година.

Все още не е ясно как ще бъде финансиран оценяваният на 556 милиона долара проект, който има за цел да замени системата на субсидии. Таксиметровият шофьор Араб се приготвя за момента, когато временните решения се изчерпат и кризата се задълбочи. Неотдавна му се наложило да поправи спирачките на колата си и трябвало да намери резервна част за двигателя й. Това му струвало повече от двойния размер на минималната месечна заплата в Ливан. "Бих искал да имам възможност да напусна Ливан. Тази страна не става за живот", каза Араб.

Последвайте канала на