Има ли ограничение за това колко голяма може стане една черна дупка?

Учените смятат, че в центъра на всички големи галактики са скрити свръхмасивни черни дупки, космически гиганти с маси милиони или дори милиарди пъти по-големи от масата на Слънцето. 

Но някои черни дупки надвишават дори тези маси и стават „ултрамасивни черни дупки“.

Най-масивната позната черна дупка, Феникс А, се намира в центъра на клъстера Феникс, един от най-масивните, откривани някога. Намира се на 5,8 милиарда светлинни години от нас и се оценява на маса от 100 милиарда слънца.

Друг космически гигант е Tonancintla 618 (Ton 618), приблизително един милиард светлинни години, с маса от около 66 милиарда слънца.

Има ли ограничение за това колко голяма може стане една черна дупка? Учените си задават този въпрос от дълго време и екип, ръководен от Приямвада Натараджан от университета Йейл, вярва, че има отговор.

Какво е свръхмасивната черна дупка, за която се предполага, че стои в центъра на Млечния път?

„Ние определяме ултрамасивните черни дупки като черни дупки, чиято маса надвишава 10 милиарда пъти масата на Слънцето“, обяснява Натараджан.

За сравнение, свръхмасивните черни дупки имат маса над 10 милиона слънчеви маси. Масата на ултрамасивните черни дупки е свързана с масата на звездите в галактиките, в които се намират, твърдят експертите. По-ярките галактики с повече звезди е по-вероятно да имат ултрамасивни черни дупки в центровете си, което означава, че най-ярките централни галактики са най-добрите кандидати за намиране на тези космически титани, съобщава Space.

Въпреки че изглежда, че черните дупки биха могли да растат безкрайно, ако имат достатъчно материал и време за „хранене“, има естествен механизъм, който предотвратява неограничения им растеж.

Според Натараджан черните дупки ограничават своя растеж чрез процес, наречен обратна връзка, пише megavselena.bg. 

Тъй като газът тече към центъра на галактиката, за да захранва черната дупка, само част от него достига хоризонта на събитията. Останалата част се изхвърля под формата на мощни струи (астрофизични струи), които могат да достигнат десетки светлинни години отвъд родителската галактика. Тези струи загряват околния газ и му пречат да се охлади и кондензира, което пряко възпрепятства образуването на нови звезди.

Хипотеза: черните дупки са портали към други вселени – как това променя теорията за Големия взрив?

В крайна сметка струите изтласкват газа от центъра на галактиката, прекъсвайки подаването на материал, който захранва черната дупка, спирайки нейния растеж. Натараджан и неговият екип изчисляват, че горната граница на масата на ултрамасивните черни дупки е около 100 милиарда слънчеви маси.

Това означава, че Феникс А може да бъде не само най-масивната черна дупка, която някога сме откривали, но и най-голямата черна дупка, която някога ще открием, казват те.

Екипът планира да изследва черни дупки, чиито маси се намират между свръхмасивните и черните дупки със звездна маса. Изследването на екипа е публикувано в платформата arXiv.

Последвайте канала на