Магията на повторението: защо вярваме на лъжлива "информация"?

Когнитивните изкривявания ни пречат да оценяваме обективно ситуациите и самите себе си. Често в даден момент собствените ни ирационални стъпки ни се струват логични и осмислени.

Как да направим идеята убедителна?

Трябва да я подкрепим с факти. А ако не разполагаме с такива? Тогава просто трябва да имаме многочислени последователи в Instagram, готови да повторят нашите думи.

Какво представлява каскадата от достъпна информация?

В този смисъл е напълно ясно как работи механизмът на повторението, когато става дума за просто запомняне и разпознаване.

Социалната алхимия

Обяснявайки защо толкова лесно ставаме жертви на каскадата от достъпна информация, Къран и Сънстейн отделят два типа мотиви.

Три мисловни грешки в една

Каскадата от достъпна информация е още един пример за това как количеството преминава в качество. Това се случва именно по този начин, защото когнитивното изкривяване възниква при съединяването на цели три грешки в мисленето.

Третата грешка се състои в ефекта на подражавание на мнозинството, тоест колкото повече хора се придържат към една гледна точка, толкова тя ни се струва по-обоснована.

Как да не попаднем под каскадата

– Темата изведнъж е станала гореща, обсъждат я даже тези, които обикновено не се интересуват от тези въпроси;

– В дискусията има повече емоции, отколкото факти;

– Алтернативните мнения се възприемат като еднозначно негативни;

– Има призив към незабавни действия без уточняване на възможните последствия.

– Да се проверяват източниците и датите. Даже ако тази новина е повторена от всички, постарайте се да откриете оригинала.

– Уточнявайте общата информация. Потърсете други независими източници на информация.

– Не смятайте всяко мнение на експерт за истина от последна инстанция.

– Отчитайте целия спектър на мнения и аргументи.

Това е прост трик, който работи в рекламата и пропагандата. Той беше особено забележим през последните години, когато пандемията върлуваше по планетата, а сега можем да го открием в отразяването на агресията на Русия в Украйна и войната, която се води там.

А постовете на Харелсън и други известни личности оказаха много сериозно вирусно влияние, съдейки по видеозаписите за унищожаване на кули, предназначени за новата мобилна връзка. Защо? Защото доказателствата не са нужни, когато в действие влиза каскадата от достъпна информация.

Христоматиен пример е когато по телевизията непрекъснато показват даден човек. Той става известен, независимо от своите способности и таланти. Но по какъв начин информацията може да превърне всякаква измислица в истина? Защо ние приемаме думите за факт, а повторението за доказателство? Главните причини са две. И двете те са свързани с нашата социалност.

1.Информационни мотиви. Когато имаме недостатъчно данни или знания, ние по наследените от нашите предци навици се доверяваме на мнението на другите хора, защото хората около нас са служили традиционно като главен източник на базова информация.

2. Репутационни мотиви. Ако повечето смятат информацията за достойна за доверие, ние често сме склонни да я транслираме, независимо от това как ние се отнасяме към нея. При повторение на популярно мнение човек се държи или все едно разделя това мнение, или се въздържа от критика, за да остане „свой“ в колектива. Така мнението с всеки следващ кръг на разпространение придобива все по-голяма тежест и постепенно става доминиращо. При провеждането на експеримент, изследователи са провели групови обсъждания и са установили, че хората започват да смятат за преобладаваща тази позиция, която им е позната по-добре от останалите. А за да стане мнението „познато“ е достатъчно да има поне един човек, който да го утвърждава като мантра, пише futurist.bg.

Втората грешка се изразява в ефекта на запознатост с обекта, тоест склонността ни да отдаваме предпочитание на това, което вече ни е известно. Именно заради това добре известните ни идеи ни се струват по-правилни, отколкото неизвестните. Има научни данни, че дадени песни започват да ни харесват повече, когато станат популярни, тоест звучат по-често в ефир.

В случаите с теорията на конспирацията, свързваща 5G с разпространението на Covid-19, получилата се конструкция е почти идеална. Имаме популярни разпространители и достъпна за мнозинството идея, която се пресича с познатата информация за вредата от излъчването на мобилните телефони и усещането за принадлежност към група, обладаваща общо тайно знание.

Освен това, всичко изброено по-горе ни икономисва и умствени усилия. Ние често предпочитаме това, което е по-просто за усвояване. А благодарение на каскадата от достъпна информация ние получаваме прости отговори на сложни въпроси. Този процес може да бъде стихиен, подобно на историята с 5G, или управляем както се случва при рекламата или политическата пропаганда.

– Признаци на надеждна информация е цитирането на източниците. Това ще ви помогне да отделите първоначалните факти от слуховете и хипотезите, възникнали впоследствие. Ако дадено събитие се е случило отдавна, а се поднася за сегашно, това също трябва да изостри вниманието ви.