„Наистина смятам, че това преобразува много от нашите културни вкусове по начин, който поне аз намирам за обезпокоителен“, казва Райън Столд, асистент в университета Дрейк и член на Групата за изследване на алгоритмите и културата на Университета на Айова.
Алгоритмична информационна диета
Далеч от идеално
Критерии за успех
Още алгоритми?
PI.FYI е роден от популярния бюлетин на Брейнбендж „Съвършено несъвършен“ и следва проста философия: хората трябва да получават препоръки само от други хора, не от машини.
Spread – друго социално приложение, което понастоящем е в затворено бета-тестване, е друг опит да се изгради „оазис“ от алгоритмичното препоръчване.
Алгоритъмът, на пръв поглед, спечели. Най-мощните социални, видео- и търговски платформи следват една и съща практика на „глезене“ на потребителите посредством предложения и препоръки, които са… автоматизирани, пише technews.bg.
Въпреки полета към свободни от алгоритми пространства, борбата за перфектна информационна емисия далеч не е приключила.
Добре, да приемем, че човек се присъединява към нова социална мрежа без алгоритми за препоръчване на съдържание. Дали всичко е наред? Джонатан Стрей, старши учен в Центъра за изкуствен интелект при UC Berkeley, има съмнения.
Марките и ботовете са забранени в Spread и, подобно на PI.FYI, платформата не поддържа реклами.
„Сега има куп изследвания, които показват, че хронологичното подреждане не е непременно по-добро“, казва той. Има и такава хипотеза – че по-простите емисии могат да породят изкривявания откъм актуалност и да позволят спам.
„Хората копнеят за дните, в които да не бъдат бомбардирани от персонализирани реклами навсякъде“, казва Бейнбридж. Приходите на PI.FYI идват от потребителски абонаменти, които започват от $6 на месец.
Все повече хора намират за неприемливо дигитални алгоритми да решават каква информация да достига до вниманието ни, какво да четем, от какво да се интересуваме и от какво да се вълнуваме. Започнаха да се появяват „дигитални бежанци от алгоритмите“ – хора, които се опитват да избягат далеч от диктатурата на автоматизираното предлагане на съдържание. И, изненадващо или не, засега хронологичното поднасяне май се оказва най-приемливата форма.
В Spread потребителите не могат да създават или качват оригинален текст или мултимедия. Вместо това всички публикации в платформата са връзки към съдържание от други услуги, включително новинарски статии, песни и видеоклипове. Потребителите могат да настройват своите емисии, като следват други потребители или избират да виждат повече от определен тип медии.
В същото време нараства и осъзнаването на потенциалните недостатъци на този подход, в който алгоритмите ни сервират съдържание и ни насочват какво да харесваме. Тук-там по света се появяват шумни протести, жалби и дела във връзка с проблема как социалните медии застрашават психическото здраве на децата. Все повече статии и публикации насочват масовото внимание към широките културни последици от това да позволим на алгоритмите да решават вместо нас какво да четем и от какво да се вълнуваме.
В тези социални мрежи от по-ново поколение критерият за успех не е нарастването на времето, което потребителите прекарват в приложението. Основните показатели за успех, казва Роджърс, са индикатори за „смислена“ човешка ангажираност. Например, ако някой кликне върху препоръката на друг потребител и по-късно предприеме някакво действие като да речем регистрация за бюлетин или пък абонамент.
Макар че дизайнът напомня за по-стара версия на интернет, Бейнбридж казва, че иска да избегне създаването на прекалено носталгична фасада. „Това не е приложение, създадено за милениалите, създали MySpace“, казва той. Твърди, че значителна част от потребителската му база са младежи от поколението „Z“.
Потребителите публикуват препоръки за какво ли не – от потребителски продукти до екстремни изживявания и от химическо чистене до младежки житейски принципи. Публикациите в платформата се показват в хронологичен ред. Потребителите могат да избират между това да виждат съдържание само от приятелите си или да следят и набор от всичко, публикувано в услугата. Началната страница предлага препоръки от „алгоритъм с ръчна подборка“ – публикации и профили, избрани от администраторите на сайта и някои внимателно подбрани потребители.
През януари Стрей организира „Prosocial Ranking Challenge“ – състезание с награден фонд от $60 000, целящо да стимулира разработването на алгоритми за куриране на емисии, което приоритизира „социално желаните“ резултати въз основа на маркери за благосъстоянието на потребителите и информативност на емисия. От юни до октомври пет печеливши алгоритъма ще бъдат тествани във Facebook, X и Reddit с помощта на браузерна надстройка.
Свидетелство за това е например нарастващата популярност на WhatsApp в САЩ. Приложението за съобщения отбеляза 9 процента увеличение на ежедневните потребители в САЩ миналата година. Дори в днешните доминиращи социални мрежи, активността постепенно се измества от публичните емисии към директните съобщения между групичка хора. И там също хронологията е основен принцип.
Стрей не смята, че сложното алгоритмично управление непременно носи вреди. Но той е съгласен с Роджърс, че практиката на технологичната индустрия да се опитва да увеличи максимално ангажираността е спорна. Това евентуално означава, че алгоритъмът няма да подбира „социално желани резултати“.
Стрей подозира, че решението на проблема с алгоритмите на социалните медии всъщност може да бъде… още алгоритми. „Фундаменталният проблем е, че имате твърде много информация, така че трябва да я редуцирате по някакъв начин“, казва той. Но как?
„Не познавам нито един човек в живота си, който да няма токсична връзка с някое приложение на телефона си“, казва Стюарт Роджърс, съосновател и главен изпълнителен директор на Spread. „Нашата визия е, че хората ще могат действително да подбират какво да им се поднася въз основа на реални препоръки от хора, а не от това, което някакви алгоритми смятат за най-ангажиращо – следователно и вбесяващо“, казва той.
В отговор на нарастващото безпокойство около алгоритмите за препоръчване на съдържание и неясния начин, по който работят, в последно време започнаха да се появяват „дигитални бежанци от алгоритмите“. Предприемачът Тайлър Бейнбридж, например, е част от новозараждащо се движение, което се опитва да разработи по-малко опасни алтернативи на автоматизираните препоръки. Той е основател на PI.FYI – социална платформа, стартирана през януари, която има за цел „да върне човешкото кураторство“.
Дали Стрей ще се окаже прав е въпрос, по който може да се спори безкрайно. Засега хронологичният ред като че ли продължава да бъда най-предпочитаната форма на спасение от бруталната намеса на алгоритмите-куратори. Груповите съобщения, частните чатове – всички те са подчинени на логиката на часовника – и като че ли постепенно стават по-желани.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)