Само ако Едип знаеше ... самоизпълняващите се пророчества не са мит

Ако се опитваме да предотвратим нещо в бъдеще, ние подсъзнателно започваме да се държим така сякаш това е много вероятно да се случи и така повишаваме шансовете това действително да се случи. Познавайки този модел, вие можете да го използвате в своя полза.

Самоизпълняващите се пророчества са прекрасен литературен похват, но те не са изключителни единствено за литературата.

Римският император Каракала е убит от съратник, който не си е и помислял за предателство, преди да прихване мрачно пророчество за себе си. Американската инвазия в Ирак беше определена като самоизпълняващо се пророчество, както и продължаващото противопоставяне между Китай и САЩ. Като подобен феномен можем да класифицираме и агресията на Русия срещу Украйна, пише futurist.bg. 

В трагедията на древногръцкия драматург Софокъл „Цар Едип“ Делфийският оракул съобщава на главния герой, че той е предопределен да убие баща си и да влезе във връзка с майка си. Отчаян да избегне тази съдба, Едип напуска родителите си и отива в Тива. По пътя той среща и убива непознат. По-късно, в Тива, той се жени за вдовицата на убития от него човек и след като се бие със сфинкса, става новият владетел на града. Но от съдбата не можеш да избягаш. Точно в момента, в който Едип започва да вярва, че с него всичко е наред, той научава, че е осиновен и че непознатият, когото е убил, е неговият биологичен баща, а новата му съпруга… е, нали разбирате.

Легендата за Едип е един от най-известните примери за самоизпълняващи се пророчества. когато дадено събитие се случва именно заради съзнателните усилия на човек, насочени към предотвратяването му. Самоизпълняващите се пророчества са страхотен литературен похват поради комбинацията от драма и ирония. Спомнете си как Волдемор напада бебето Хари Потър. Или как, според пророчеството, Анакин Скайуокър е джедай, който трябва да допринесе за баланса в Силата, но е примамен от Палпатин към тъмната страна на Силата и се превръща в Дарт Вейдър и един от Лордовете на Ситите.

Какво е "ефектът на Пигмалион", известен като самоизпълняващото се пророчество?

Самоизпълняващите се пророчества обаче в никакъв случай не се ограничават до измислици. Всеки път, когато човек се проваля на изпит, защото цяла нощ е зубрил или е направил лошо впечатление на първа среща, защото прекалено се е вълнувал да направи добро впечатление, в него се събужда духът на нещастния Едип.

Самоизпълняващи се пророчества са се случвали както в древната, така и в съвременната история. Те до голяма степен са оформили света, в който живеем днес. Както веднъж е казал американският социолог У. Е. Томас: „Когато хората възприемат дадена ситуация като реална, тя става реална със своите последствия.“

Някои от самоизпълняващите се пророчества от историята имат очевидна прилика с трагедията на Софокъл. Ето един от най-ярките примери.

Императорът е мъртъв. Да живее императорът!

В една гореща пролетна сутрин в Рим император Каракала вече е облякъл състезателните си мантии, когато при него пристига куриер с последните императорски пратки. Скачайки в колесницата, императорът заповядва на дясната си ръка, преторианския префект Макрин, да прегледа писмата и да го информира дали има нещо спешно, когато се върне от състезанията през този ден. На пръв поглед префектът не открива нищо подобно: само няколко писма, описващи подробно държавните дела, които императорът е поверил на своите довереници, и съобщение от оракул, с когото преди това са се свързали, за да попитат боговете дали някой от жителите на империята заговорничи за да свали императора от трона.

Това е било нещо обичайно. Както много други римски императори, преди и след него, Каракала е бил склонен към омраза и параноя, а враговете му били безброй. Неговата абсолютна власт била крехка и той редовно се обръщал към оракули и гадатели с молба да разкрият това, което помощниците му можели да крият от него. Макрин знаел какво да прави: той предавал имената на престъпниците (най-вероятно невинни) на своя император и след това се извършвали арести и екзекуции. Така е било преди, така щяло да стане и този път, ако не бил фактът, че човекът, когото този пророк посочил като наследник на Каракала, бил не друг, а самият Макрин.

Абракадабра! Кои са суперсилите на емпатите?

Може би Макрин не мечтаел за императорския трон, но много му се искало да живее. Знаейки, че новината за пророчеството рано или късно ще стигне до Каракала, той действал бързо. Докато императорът се подготвял за пътуване до Месопотамия, префектът инструктирал един от бодигардовете (отмъстителен центурион на име Марциалис, който наскоро загубил брат си в следствие на поредната императорска екзекуция) да убие императора. Според историка Ливий Марциалис той нанесъл смъртоносния си удар, докато Каракала уринирал отстрани на пътя. Каракала паднал в локвата с кръв, а неговото място, както било предсказано от пророка, било заето от Макрин.

Самоизпълняващи се пророчества

В историите на Каракала и Едип можем да се открием примери за това, което социолозите наричат “самоизпълняващи се” пророчества, когато изходът от дадена ситуация зависи от действията на хората, споменати в предсказанието. В единия случай било предсказано, че Едип ще убие баща си и той напуснал града, в който бил израснал без да знае, че е осиновен, а в другия случай Макрин действал според пророчеството, че той и само той ще наследи Каракала на трона на императора.

Но съществуват и друг тип самоизпълняващи се пророчества, много по-често срещани в историята, и те се определят като „наложени“ пророчества, когато изходът от ситуацията зависи не само от действията на другите хора, но и от нашите очаквания.

В статия за подобни външно наложени пророчества социологът Робърт Мъртън описва аналитичен експеримент с фиктивна банка, чийто внезапен фалит е отражение на съдбата на много реални институции по време на Голямата депресия и по-късно финансовата криза от 2008 г. Накратко Мъртън описва ситуация, в която слуховете за банков фалит карат все по-голям брой клиенти да изтеглят депозитите си. Процесът стига дотам, че фалитът вече не е слух, а факт. Статия, написана през 40-те години на миналия век, прилага тази концепция към други реални проблеми като трупането на въоръжение и ресурси в навечерието на войната, което увеличава реалната вероятност от война.

Много изследователи твърдят, че американската инвазия в Ирак през 2003 г. е един вид самосбъдващо се пророчество. Администрацията на Буш оправда нахлуването с това, че в страната се съхраняват оръжия за масово унищожение. Въпреки че тези оръжия никога не бяха открити, американското присъствие в Ирак причини множество жертви. опустошение и нестабилност, които в крайна сметка допринесоха за формирането множество на радикални терористични групи. Същият ефект можем да открием и при сегашната агресия на Русия в Украйна. Пред мнимия предлог, че НАТО се разширява на изток и Украйна се милитаризира, което от своя страна представлява пряка опасност за Русия да бъде нападната ( трудно е да си представим, че нормален западен политик или военен даже може да си представи реална инвазия в държава с такъв ядрен потенциал), Руската федерация нападна Украйна и разпали кървав военен конфликт през 21-и век в средата на Европа. Едва ли някой преди 2 години си е представял подобно нещо.

Бягство от съдбата

Порочният кръг, създаден от самоизпълняващите се пророчества, независимо дали сами на себе си сме ги създали, или сме повярвали на другите, е много сложно да бъде разкъсан.

Колкото повече се опитваме да избегнем определен резултат, толкова по-неизбежен става той.

Това е вярно както на лично ниво (да искаш да оставиш неизгладимо впеатление на първа среща), така и в по-широк мащаб, като например когато две държави влизат във военна конфронтация, за да попречат на противника да получи предимство в определени сфери на влияние. В крайна сметка самоизпълняващите се пророчества са проблем на възприятието. Когато формулираме предположение за бъдещето, ние не само започваме да се държим по начин, който потвърждава нашето предположение, но и търсим потвърждение в света около нас, фиксирайки се върху определен модел на действие.

Ако не е възможно напълно да се освободим от този парадокс, то тогава може би трябва да св опитаме да използваме този принцип в наша полза. В експеримент от 1965 г. психолозите Робърт Розентал и Ленор Джейкъбсън са съобщил на учители, че в техните класове са открити надарени деца с много висок IQ показател. Всъщност тези ученици били избрани на случаен принцип. Въпреки това, академичното им представяне се подобрило, очевидно поради факта, че околните изведнъж започнали да се отнасят към тях по-лоялно.

Днес това явление е известно като ефекта на Пигмалион, който описва как високите очаквания могат да доведат до по-добро академично представяне. Това, което смятаме, че ще работи, е по-вероятно да работи. Точно както очакванията ни вероятно ще се потвърдят.

Само ако Едип знаеше!

Последвайте канала на