Фрази, които никога не трябва да казвате на детето си

Слушай новината

Някои родители обичат да изтъкват колко всеотдайно се грижат за детето си и непрекъснато подчертават, че са подчинили целия си живот на него, отказали са се от своите мечти, за да расте и да се развива то.

Те дават израз на това в общуването с хлапето.

Кои изрази е по-добре завинаги да забравим, съветва психологът Маргарита Зикова.

1. „Аз правя всичко за теб, а ти...“

Друг подобен израз е „Ние се скъсваме от работа, а ти“. Той се използва, когато детето не живее според сценария, който възрастните са “написали“ за него. „За да разберете тази фраза, е важно да си зададете следния въпрос: Как сте научили детето си да изразява благодарност? Това по същество е упрек за неблагодарносттана децата: „Ние правим всичко за вас, но вие не ни връщате това, което инвестираме“, казва Зикова.

За да научи нещо, детето трябва да има пред себе си пример на възрастен, който с личния си пример да ме показва как се прави. Ако един родител се стреми да инвестира възможно най-много в детето си, без да му обяснява, че това е с цел да стане самостоятелно, това води до задънена улица. Оказва се, че възрастните не учат децата как с благодарност. да отговарят за своето благополучие.

Достатъчно е просто да обясните това дори на тригодишно дете, например, като го помолите за нещо, например: „помогни на мама да направи това, погрижи се за нея, покажи благодарност“. 

Понякога родителят забравя за своите интереси и нужди, и живее само в името на детето. Това също е задънена улица. Всичко, от което се нуждае детето, е вашето време и участие. Двегодишно не се интересува дали ще организирате рожденния му ден в изискано кафене или клуб (за да се похвали майката на приятелки), или ще организирате прекрасно домашно парти, което той ще помни дълго.

Седем типа токсични майки, които нанасят емоционална травма на децата си

Наистина, често се оказва, че родителят прави някои неща за себе си, опитвайки се да докаже нещо на себе си и да разреши собствените си психологически проблеми. Но всичко това е представено така, все едно е грижа за детето. Някои възрастни купуват скъпи дънки и изпращат детето си на детска градина с тях. Естествено то се цапа като и с поевтините дрехи, но родителят, който е платил повече, смята, че е инвестирал повече в детето. И това е грешно.

„Грешка е, ако родителят набляга на финансовите инвестиции и прави детето обект на стоково-парични отношения. Следващата стъпка е самият възрастен да стане обект на стоково-парични отношения, защото ако едно дете се е научило да печели пари само, тогава защо да инвестира в родителите си?“ - обяснява експертът. Родителите често чуват възмущение от тийнейджъра „Не съм те молил да правиш това за мен.“ Това казва тийнейджър, който, за съжаление, не е научен да изпитва благодарност, предава сайтът "Новите родители".

Най-подходящият отговор би бил: „Благодарен съм ти за времето, което ми отделяш , готов съм да споделя това време, благодарен съм за инвестициите, които сте направили за мен: както финансови, така и човешки - сила, нерви, енергия. Но в същото време моят живот е мой живот.” Научихте ли детето да изразявате благодарност? Това не е просто дума а „благодаря“, а отговор и израз на загриженост. Постепенно научете детето си не само да имитира благодарност, да произнася тези думи, но и наистина да го показва, тоест да се грижи за вас“, съветва Зикова.

2. „Защото съм по-голям. Затова“

Доста често срещан аргумент в речта на някои родители.

„Детето има нужда от обяснение – за него е важно да разбере механизма. Не „защото съм по-възрастен “, а „защото имам опит. Защото имам поглед върху нещата и това е страхотно. Затова ние двамата можем да намерим добро решение“, това е начинът да обясните на детето, според психоложката.

3. „Не се разстройвай за дребни неща“

Ако искате да установите контакт с детето, тогава преди да класифицирате нещо като “дребно“ или като глупост, която не заслужава внимание, разберете какво е мястото ѝ на тези теща в ценностната система на детето.

Може би това е много важно за него. В този случай трябва да съчувствате на детето, да споделите неговата тъга и заедно да намерите изход. 

„Запитайте се, наистина ли е важно за него. Оттук ще започне вашето взаимно разбирателство и ще намерите онзи общ вълшебен общ език“, съветва психоложката.

Последвайте канала на