Какво представлява гинофобията - страх от жени?

Източник: Gynophobia: The Fear of Women: https://www.verywellmind.com/gynophobia-the-fear-of-women

Антидепресанти

Бета блокери

Диагностициране

Експозиционна терапия

Когнитивно-поведенческа терапия

Лечение

Медикаментозно лечение

Причини, тригери и рискови фактори

Прогнози и превенция

Седативи

Симптоми

Усложнения

Ако родителите страдат от фобия, но не искат да я предадат на детето си, е добре да приложат техники за преодоляване на стреса. Така те ще му покажат как да се справя в ситуации, които събуждат тревожността му.

Гинофобията не бива да се бърка с мизогинията – омраза, презрение или предразсъдъци по отношение на жените. Едното се дължи на страх, а другото е заучен и вреден културен феномен.

Гореизброените оплаквания са дълготрайни и сериозни, поради което нарушават нормалния ритъм на живот на човека. В повечето случаи те се проявяват до десетата година и траят дълго особено ако не бъде проведено лечение.

Експозиционната и когнитивно-поведенческата терапии са предпочитани инструменти за лечение на гинофобия, но по преценка на лекуващия лекар могат да бъдат добавени и медикаменти срещу силната тревожност.

Има три класа лекарства, които според експертите облекчават симптомите на фобия:

Лекарствата облекчават симптомите, но не помагат за елиминиране причината за страха.

Понякога лекарите предписват успокоителни медикаменти като бензодиазепините за краткосрочна употреба в случай на остра и внезапно появила се тревожност, предизвикана от фобия.

Процесът протича поетапно, като стимулите, които засилват тревожността, постепенно се увеличават. Следващите стъпки включват слушане на аудио записи с разговор между жени, видеа с тяхно участие, а накрая посещаване на места, където има жени.

Селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI), които обикновено се предписват за лечение на афективни разстройства (разстройства на настроението), предпазват от паник атаки и потискат тревожността.

Така както няма конкретна причина за страха от жени, така няма и лечение за него. Има обаче терапии, които биха могли да облекчат състоянието на страдащия.

Някои от рисковите фактори за развитие на гинофобия са: възраст – обикновено децата са по-податливи на фобии; генетична предразположеност – човек е склонен да изпитва ирационален страх, ако има близък роднина, който страда от тревожно разстройство или фобия; темперамент – чувствителните хора и тези, които по принцип гледат песимистично на живота, са по-застрашени от фобии.

Гинофобията представлява силен ирационален страх от жени и спада към групата на специфичните фобии. Специфични са фобиите, при които страхът е насочен към точно определен предмет или обстоятелства, в случая жени. Често хората, които страдат от гинофобия, признават, че изпитват огромна тревожност. За жалост, дори когато осъзнаят, че нямат основание да се страхуват, те остават тревожни.

Експозиционната терапия е една от най-ефективните при фобии. С нейна помощ пациентът се научава да използва здравословни механизми за справяне и да се отдалечава от страха си. В конкретния случай терапевтът създава условия, при които страдащият общува с жени, а времето на взаимодействие постепенно се удължава, докато страхът не изчезне или намалее значително.

Като повечето специфични фобии, и тук роля играят както генетичните, така и факторите, свързани със заобикалящата среда. Гинофобията е повлияна до голяма степен и от личния опит. Ако човекът е преживял травма, свързана с жена, вероятността да развие специфичен страх е много голяма. Психическият, физическият и сексуалният тормоз, причинен от представител на нежния пол например, може да отключи тревожност в присъствието на жени.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) обединява експозиционната терапия и някои други терапевтични техники. Те помагат на пациента да промени начина си на мислене, чувствата и отношението си към жените. Внимателното и постепенно изправяне срещу страха и усвояването на техники за релаксация кара човека да чувства, че упражнява контрол върху тревожността си по време на среща с жена.

Към момента няма данни за ефективността на лечението на гинофобия, но дългосрочните прогнози са сходни с тези, които касаят други видове фобии. Макар че всяка терапия би дала резултат, специалистите смятат, че експозиционната е най-ефективна. Те препоръчват общуването с жени на живо, вместо снимки, видеа или аудио записи.

На пръв поглед гинофобията може да изглежда незначителен проблем, но в някои случаи тя пречи на човек да живее и функционира пълноценно. Нелекуваният страх от жени крие риск от: депресия – напрежението и изолацията често водят до депресия; социална изолация – човек, който страда от гинофобия, не само избягва социални взаимодействия с жени, но и не желае да се лекува, защото може да попадне на жена лекар; злоупотреба с наркотични вещества – при по-тежки симптоми, страдащият може да реши да облекчи състоянието си с наркотици или алкохол.

Не са известни начини за предпазване от фобии. Срещата с терапевт след преживяна травма или при първи признаци на тревожност намаляват значително вероятността от превръщането на страха във фобия. Колкото по-рано се потърси професионална помощ, толкова по-голям е шансът да се избегне фобията.

Някои от най-често срещаните симптоми при човек, който страда от гинофобия, са: внезапен и завладяващ страх в присъствието на жена или при мисълта за нея; избягване на дейности с участието на жени; засилващо се чувство на тревожност с приближаването към жена или когато предусеща, че ще срещне жена.

Страхът от жени често е придружен и от друг вид психично разстройство. Гинофобията не е призната официално за психично нарушение, но симптомите й отговарят на критериите за диагностициране на специфична фобия, а те са: ирационален, твърде силен страх; внезапно усещане за тревожност, свързано с жени; избягване на обекта, който предизвиква негативните емоции; влошено качество на живот.

Те се използват за лечение на физическите симптоми на тревожност като учестен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане и тремор. Тяхната функция е да накарат тялото да реагира различно на адреналина. Изследвания разкриват, че някои бета блокери могат да променят и начина, по който то си спомня и реагира на неприятни, плашещи спомени.