Мъж, живял преди 5000 години, е първата известна жертва на чумата

30 юни 2021 13:01
825
0

Изследователи съобщиха, че са открили първата жертва на чумата, опустошила Европа. Той е бил ловец-събирач, живял преди 5000 години в днешна Латвия.

"Анализите на щама, който е открит показват, че бактерията Yersinia pestis е еволюирала по-рано, отколкото се смята", каза Бен Краузе-Киора, ръководител на лаборатория за ДНК изследвания в Университета в Кил, Германия, пред АФП.

Изследване показа, че човечеството не знае нищо за микробите

Според учените бактериалната линия се е появила още преди 7000 години, когато се е разделила с предшественика си Yersinia pseudotuberculosis.

Ловецът-събирач е бил мъж на двадесет години. Той е един от двамата души, чиито скелети са изкопани в края на 19-ти век от регион, наречен Ринукланс в днешна Латвия. Останките изчезват до 2011 г., когато се появяват отново като част от колекцията на известния антрополог Рудолф Вирхов. След това преоткриване, на същото място са разкрити още две погребения, допълва БТА.

Доказателства за чумната бактертия са намерени в кръвния поток на RV 2039 и вероятно това е убило ловеца. Протичането на болестта може да е било бавно. По време на смъртта той е имал високо ниво на бактерии в кръвта си и това е свързано с по-малко агресивни инфекции в проучвания върху гризачи. Хората около него не са били заразени.

Изследователите смятат, че мъжът е бил заразен от пряк контакт, например ухапване от гризачи, в съответствие с други открития от неолита.

„Виждаме го в общества от пастири в степта, ловци-събирачи, които ловят риба, и във фермерски общности - тотално различни социални условия, но винаги със спонтанно възникване на случаи на Y. pestis“, добави Краузе-Киора.

Най-ранните щамове на чумата, които биха могли да се предадат чрез бълхи, датират отпреди около 3800 години, когато в Близкия изток и Средиземно море започват да се образуват „мегаполиси“ от 10 000 души. Нарастващата гъстота на населението вероятно е предизвикала по-нататъшна адаптация на бактериите.

Проследяването на историята на Y. pestis може да хвърли светлина върху начините, по които човешките геноми са еволюирали, за да оцелеят. Например, по същото време, когато се формират градове в Близкия изток и Средиземно море, започват да се появяват промени в набора от човешки гени, отговорни за подпомагането на имунната система да следи чуждите патогени.

„Затова ние сме много заинтересовани от бъдещи изследвания за това как тези ранни инфекциозни заболявания са повлияли на днешната ни имунна система“, каза Краузе-Киора.