Хора от каменната епоха са оцелели след изригването на супервулкан

13 март 2018 12:25
1643
0

Преди около 74 000 години на индонезийския остров Суматра изригва супервулкан. Природното бедствие променя съществено земната атмосфера и бележи началото на трудни и дори гибелни времена за редица видове, сред които и хората от каменната епоха. Резултатите от ново изследване обаче показват, че ловците и събирачите, обитавали крайбрежието на РЮА на около 9000 километра от мястото на изригването, устояват на бедствието, съобщават Ройтерс и ЮПИ, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".

Когато изригва преди десетки хиляди години, супервулканът Тоба изхвърля в атмосферата огромно количество скали, газ и вулканично стъкло. Те се разпространяват по цялата планета, засенчват слънчевата светлина и поставят началото на продължила десетилетия наред "вулканична зима", оказала се гибелна за много видове.

Учените не са единодушни по отношение на последиците от изригването на супервулкана Тоба - едно от най-мощните в историята на Земята. Според част от тях бедствието едва не е довело до изчезването на човешката популация. Други са на мнение, че ефектът от него не е бил толкова опустошителен.

Международен екип от учени под ръководството на специалисти от университета на Аризона, САЩ, е открил доказателства, че ловците и събирачите, обитавали южното крайбрежие на РЮА, са преживели бедствието.

Анализирайки седименти от археологическия обект Пинакъл Пойнт в близост до Мосъл Бей, РЮА, изследователите са идентифицирали микроскопични частици вулканично стъкло от Тоба. Специалистите обясняват, че при формирането си вулканичното стъкло запазва уникалния "подпис" на вулкана, от който е изхвърлено.

Находката свидетелства, че хората в този район са продължили да го населяват и да се развиват и след изригването на Тоба, като бедствието не е повлияло на всекидневния им живот.

Учените допускат, че крайбрежието се е превърнало в своебразно убежище за древните му обитатели, разчитали за прехрана основно на морски видове, върху които ефектът от бедствието не е бил толкова опустошителен, колкото върху сухоземните растения и животни.