Как да се сдобиете с всичко, което поискате

16 март 2016 09:47
2332
0

Има нещо, което искате силно? Имате цел, за която не разказвате на глас? Мечтаете да намерите начин да я осъществите? Ако отговорите са „да“, имайте предвид тези четири обстоятелства за ума, пише сп. Обекти.

1. Вие се тревожите от това, в което сте насочили поглед постоянно. Ако се разровите надълбоко в себе си ще откриете, че онова, върху което усещате, че се концентрирате най-много подсъзнателно, е същото, което тревожи съзнанието ви. Когато бях на 24 години работих в неправителствена организация за много ниска заплата. Нямаше място за повишение, покачване на доходите, да не говорим за забогатяване. Веднъж обаче чух един мъж да говори за поставянето на цели. Неговите съвети промениха живота ми. Незабавно си записах целите си на лист и го закачих над леглото ми в спалнята, където го гледах всеки ден. След няколко години бързо бях постигнал всичко записано. Имах кола, нов дом, годишна заплата от шест цифри и пътувах с бизнес класата на полетите по света. Има една причина желанията да се давят в нас - те може да са фантазии, които крием от света. Не се отказвайте от тези мечти. Открийте ги пред себе си. Формулирайте ги. Запишете ги на лист.

2. Това, върху което се концентрирате, расте. Ако се фокусирате само върху проблеми, болката се увеличава, както и емоциите. Накрая тези бариери стават непокорим гигант. Но, ако се концентрирате върху цел, умът ви се сдобива с криле, с които да прелети над обстоятелствата и да я постигне. Преди години имало едно момиченце на име Уилма Рудолф, родено в бедно семейство от африкански произход в Тенеси. На 4 годинки тя заболяла от детски паралич, който обездвижил левия й крак. Трябвало да носи стоманена шина, за да може да ходи. Майка й била набожна жена и й казвала „Уилма, ако имаш вяра, упорство и несломим дух, нищо няма да бъде невъзможно за теб“. Когато станала на 9 Уилма решила, че има мечта – да стане най-бързата спринтьорка в света. На 11 направила нещо, което изумило докторите – махнала шината си и започнала да ходи без нея. После почнала да бяга с ритмични крачки, което от медицинска гледна точка било чудо. Включила се в състезание на университета на Тенеси и после се класирала за участие в Олимпийските игри в Рим 1960 г. Там участвала в надбягването на 100 метра и след като спечелила първото състезание била надмината на второто от германската световна шампионка по онова време Йета Хини. Накрая спечелила третата обиколка и се сдобила с първия си златен медал. На спринта от 200 метра отново предизвикала Хини и я надминала. Спечелила още един златен медал. После имало и трети, с който била обявена за най-бързата спринтьорка на планетата.