Южнокорейци плащат за терапевтични нощувки в затвора

Затворът вероятно е последното място, където човек би искал да се отърси от стреса. Колкото и невероятно да звучи обаче, именно това е най-предпочитаното кътче, в което стотици южнокорейци избират доброволно да се усамотят.

„Затворът в мен” (Prison inside me) е тематичен наказателен център за намаляване на стреса. Той е разположен на покрайнините на град Хончон, в северната част на страната, пише "Новинар".

Идеята за създаването му е на бившия адвокат Куон Йонг-сеок. "Навремето просто не знаех как да спра да работя", признава 47-годишният мъж. Именно изтощителното чувство за липса на контрол над собствения си живот навежда работохолика на мисълта да прекарва известно време зад решетките. За целта той помолил за услуга един свой стар познайник, който работел като управител на затвор. Макар адвокатът да пледирал, че странното му желание да прекара една седмица на топло е свързано единствено с терапевтични причини, молбата му била безапелационно отхвърлена.

Така Kуон решил да вземе нещата в свои ръце и започнал да крои планове за неговия затворнически духовен център. Сградата на стойност 19 милиона долара била завършена през юни миналата година. Куон финансирал начинанието си чрез заеми и дарения от приятели и роднини.

Въпреки големия интерес към терапията адвокатът твърди, че съоръжението не е построено за печалба.

Гостите заплащат изцяло престоя си, а удоволствието да лежиш в една от 28-те килии с размери 6 квадратни метра излиза 146 долара.

Офертата включва две нощувки, през които гостите нямат право да използват телефоните си, а книгите и всички лични вещи се оставят на „властите” на затвора. Ястията в тъмницата се сервират през процеп на вратата.

Доброволците да търкат наровете могат да се отдават на съзерцание и мълчаливо да размишляват върху живота. В пакета са включени и часове по медитация, духовни практики и „лечебни” групови пиеси за всички участници.

Програмата в доброволната изправителна институция продължава само два дни. Хората се оплакват, че не могат да си вземат по-дълга отпуска, за да се отдадат на преживяването в затвора. В същото време доброволците недоволстват, че не могат да издържат повече от два дни без телефоните си.

Въпреки аскетичния характер на начинанието Куон твърди, че затворът му има прекалено приветлив вид, за да се оприличи на истински затвор. Той смята, че изживяването щеше да е още по-пречистващо, ако условията в сградата бяха по-окаяни и приличаха на истински затвор.