Шамарите правят децата по-лоши

29 юли 2011 15:57
1974
4

Оказва се, че вместо да помагат, физическите наказания могат да направят децата по-недисциплинирани.

Най-често подрастващите се съобразяват с правилата в краткосрочен план, за да избегнат боя, но в дългосрочен план това не се оказва толкова полезно, защото те не разбират защо точно съществуват правилата, съобщава в. Telegraph.

Авторите на изследването, учени от американски и канадски университети, предупреждават, че шамарите могат да доведат до по-ниски нива на самоконтрол при децата и съответно - до по-лошо поведение след време.

За да установят това, учените наблюдавали общо 63 деца от две частни училища в Западна Африка. Малчуганите били на възраст между пет и шест години. В едното от училищата било използвано телесно наказание, докато в другото били използвани други методи за наказание като устни предупреждения.

Всички изследвани деца били от един и същи район и имали сходна семейна среда. Родителите им също използвали боя, когато направели беля, дори и ако в училище, това да не било практика.

На младежите били възложени различни задачи, с цел да бъдат тествани изпълнителните умения на децата. Резултатите показали, че по-големите деца, които избягвали телесното наказание, имали "значително по-високи резултати", отколкото тези, които понасяли шамари от по-възрастните.

Авторът на изследването, професор Виктория Толуър от Университета Макгил в Монреал, Канада, твърди, че биенето може да има дългосрочно вредно въздействие върху подрастващите и влияе най-вече върху способността им да се подчиняват на волята на възрастните. В резултат на това са възможни редица поведенчески проблеми.

Последвайте канала на

Весела Найденова

1974 4

Над 5000 езика изчезват до 2115 година

03 януари 201517:33

Родители, които често се целуват, по-рядко крещят на децата си

20 октомври 201411:09

13 шамара за 16 секунди (видео)

18 септември 201312:24

Битката на върха в Ла Лига

Фурние и Везенков измъкнаха Олимпиакос срещу последния в Евролигата

Байерн изнесе футболна лекция на РБ Лайпциг и се откъсна на върха

Милан се завърна на победния път след пореден успех над Верона

Официално: Спартак (Варна) продаде Ахмед Ахмедов

Георги Костадинов и АПОЕЛ разбраха съперника си в плейофите на Лигата на конференциите

Коментари 4

Добави коментар

цбхцбцхц

2014.11.10 | 12:28

един път хубаво я понатупах!!!!!

Отговор

Българан

2014.10.20 | 14:15

Ами за туй иде реч: способността да се подчиняват. Като спрат да се подчиняват- поведенчески проблеми. И в Библията е писано нещо като: "...шамаросвай сина си докато е малък за да не се срамиш като е голям..." . Или по-точно: "Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва отрано." Притчи 13:24; и "Наказвай сина си, докато има надежда..." Притчи 19:18 и др.

Отговор

az sam

2014.10.20 | 14:13

Агресията е НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА.Ако детето е бито поради причина,която осъзнава и много добре знае ,че е направил нещо нередно и може да последва наказание,вече си затвърждава урока да не повтаря грешката си.Но ако е шамаросвано профилактично,за най-елементарни неща ,за които другите родители не наказват с бой децата си,то тогава детето усеща несправедливостта и се озлобява.Майка ни ни е била няколко пъти за наистина големи пакости и си отнасяхме боя и знаехме ,че повече няма да повтаряме глупостите.Баща ни ни шамаросваше кажи речи,за едното нищо ,за най-елементарни неща и вместо да каже с две приказки ,че не трябва това или онова да се прави,отнясяхме шамарите.Идиотията край нямаше и затова започнах да тренирам бойни изкуства и каквото ми дойдеше наум,само и само един ден да спра шамарите.Постигнах го на 15 години.С поведението си спрямо другите не съм допускал насилие и ги респектирах с възможностите си,без никога да злоупотребя.За съжаление ,когато се скарахме веднаж с баща ми ,25 години по-късно от последния път,когато ми посегна да ме удари и го предупредих,че ще му строша ръцете/което реално ми бе във възможностите и той го осъзна на мига/ ,у мен се надигна дива злоба,такава,каквато имах ,когато несправедливо ,според мен ,ме шамаросваше като дете.С майка ми е друго.Колкото и да сме спорили някога,да съм се ядосвал,никога не се вбесих,никога не възникна инстинктивна реакция да се отнасям или да говоря с агресивен тон.Може би ,защото знам,че по принцип е била права по моя преценка ,да прояви агресия в даден момент.Синът ми е на 23 години.Никога не го ударих,никога не го обидих,никога не му се скарах.Още от малък го направих свой доверен приятел.Водех го през годините с човешки добронамерен тон и не смятам за нужно да променям това.Това е по -мъдро и човешко от моето минало.

Birsen

2011.07.30 | 06:37

Бъди сигурен,че това не е начина!Аз съм един от тези с такова минало!В момента съм на 24,боевете ме привличат,агресията живее в мен и лошото минало остава като рана в мислите,която не зараства с нищо!Има една мн хубава дума (респект),тя е всичко!