Райските градини се връщат към живот

Райските градини. Мнозина вярват, че те са в Южен Ирак. Във влажната зона, където водите на Тигър и Ефрат от древни времена са подхранвали живота.

Зеленина, прохлада, въздух, изпълнен с птици и жужене на насекоми. Води, където рибата е в изобилие. И земя с богата паша за добитъка. Домът на блатните араби, наследници на шумерите. Хора, които векове наред са се препитавали от изобилието на райските градини.

До началото на 80-те години на миналия век. Когато Саддам Хюсеин обвинява местните хора в предателство и за наказание спира достъпа на живителната речна влага до земите им. Пресушаването води до екологична катастрофа, сравнявана с изчезването на Аралско море. Хората се изселват, а животът замира в очакване на по-добри времена, разказва БНТ.

И те настъпват. Поне за райските градини. Когато дигата, отклонила изкуствено речния приток е разрушена, а естественият разлив на водата отново връща живота във влажните зони. Чудотворният елемент съвсем не липсва. Той надминава и най-смелите очаквания на еколозите.

Природата се завърна и това завръщане беше изненада не само за местните хора, но и за тези, които работят за възстановяване на биоразнообразието. Тръстиките, рибите отново са тук. Но има разлика между блатата от 70-те и-80-те години на миналия век и сегашните. Разликата е в солеността, казва Асим ал Асади, организация „Природа за Ирак".

Тя е неколкократно по-висока отпреди. Солта се е натрупала при дългото засушаване и сладките речни води може никога да не я отмият напълно. Възможно е и влажната зона да не обхване изцяло някогашните 20 хиляди квадратни километра. Но колкото и да е трудно, заедно с птиците и растенията, хората пак се завръщат, за да потърсят дом и препитание сред тръстиките.

Животът тук е много тежък. Вижте тръстиките, много е трудно да се работи с тях. А от това изкарваме по 3-4 хиляди динара, което е два и половина - три долара. Какво може да направи човек с толкова малко пари? От риболов можеш да спечелиш около 15 - 20 хиляди динара на ден. Но слава Богу, поне природата се възстановява, обяснява мъж.

Райските градини никога няма да са същите. Вероятно и в това има послание свише, което да напомня за грешките на хората. Но и за втория шанс, който им се дава.