52% от българите не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г.

22 февруари 2023 11:26
526
0

Изследване на потреблението на културни продукти от пълнолетното насеение на Република България показва доста притеснителни данни, които коментира в ефира на Дарик радио д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и зам.-директор Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС.

52% от пълнолетното население на Република България не е посещавало нито едно културно събитие през 2022 г.

"Данните показват една не особено радостна картина по отношение на учестието на българските граждани в културни дейности. Тенденцията не е променена и преди Ковид кризата, и след Ковид кризата. Повече от 60% от българските граждани показват, че не участват в културни дейности", посочи д-р Андреева-Попйорданова.

По думите ѝ хората, които не участват в културни дейности, живеят в селата и малките населени места, но не само. 20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности.

Министър Тодоров подари на Джон Малкович книга за културното наследство на България

Друг фактор е липсата на време. "Хората в най-активната професионална дейност с най-високи доходи посочват фактора време като сериозна пречка пред участие в културни дейности. Това го наблюдаваме в няколко соц изследвания назад във времето", обясни д-р Диана Андреева Попйорданова.

Посещавани от най-много българи са заведенията с жива музика (66%), исторически забележителности (61%) и събори/фестивали (54%).

Едва 38% са посетили кино, театър, концерт с поп, рок или поп-фолк музика или изложба.

Гледането на специално подбран филм по интернет (49%) е по-разпространено от ходенето на кино (39%).

Най-непопулярни са:

- цирковите представления (посещавани са само от 12%);

- концертите с класическа музика, опера и балет (16%);

- беседи, литературни четения и подобни (22%);

- библиотеките (28%).

Съвсем малко са българите, посещавали самодейни групи, курсове по танци, песни, театър (13%). Малко повече участващи в такива групи (15%) има сред жителите на градовете освен София, сред хората на възраст 25 – 39 години и висшистите. В София тази група е 10% от пълнолетното население, а в селата 8%.