Мумията Думи се завръща в нова книга

 Мумията Думи, която плени хиляди деца в Западна Европа през последните години, се завръща в българските книжарници с нова история, посветена на неговите приключения: „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут”.

Излизането на втората книга за забавната мумия на български език беше отбелязано с конкурс-игра, организиран от издателство „Сиела” и списание „Първите седем” в литературен клуб „Перото”.

Мумията Думи е любим герой на децата в Западна Европа от няколко години насам. Може би защото чрез нея авторката на забавни детски книжки Тоска Ментен възпитава малчуганите в тона на приятелството и толерантността към това да си различен, а освен това ги запознава и с различни култури, въвеждайки ги в историята и географията на света.

В „Мумията Думи и златният скарабей“ малкият син на египетски фараон от преди 4000 години, превърнат в мумия, мистериозно оживява при пренасянето от музей в музей. Бягайки от враждебните и непознати улици на съвременния свят, Думи се озовава в леглото на обикновено холандско дете на име Гоос. След първоначалната уплаха Гоос и малката мумия бързо стават неразделни приятели, а Думи се изправя пред нелеката задача да свиква със странните модерни порядки като училището, домашните, неодобрението на околните деца и още куп неприятности. Сега мумията Думи отново е на линия, а пакостите и смехът са гарантирани.

Този път, воден от желанието си да види гробницата на дядо си (фараон Ахнетут) и да разбере какво е станало с дома му, Думи се озовава в родния Египет, където го придружават Гоос и неговият баща Клаас. Но Египет е много различен от това, което е бил преди 4000 години, и откриването на гробницата на Ахнетут се оказва мисия невъзможна. Като за капак се случва нещо ужасяващо – Думи и Гоос са изправени пред смъртна опасност! Добре познатият ни герой се завръща в продължението на „Мумията Думи и златният скарабей”, за да създаде още една сюрия фараонски бъркотии, докато въвлича себе си и приятелите си във всякакви опасности. И, разбира се, за да ни накара отново да се смеем с глас!

По повод излизането на „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут” се проведе специален конкурс-игра, организиран от „Сиела” и „Първите седем” на 21 февруари (неделя) от 10:00 до 11:00 часа в литературен клуб „Перото”. Освен че се отдадоха на забавления и творчество, децата получиха и подаръци.

Тоска Ментен е известна у нас с първата книга за Думи, която излезе през 2014 г. Тя е един от най-четените съвременни автори за деца в Европа, а „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут”, която излезе и на български, е най-популярната детска книга в страните от Бенелюкс. Ментен има повече от двадесет книги, които пленяват детската публика с непринудения си хумор и нелепите истории, в които се забъркват нейните герои (най-известният, от които е Думи, продал книгите ѝ в тираж над 130 000 в Белгия и Холандия).

Откъс от „Мумията Думи и грбоницата на Ахнетут”

Дарвиши Ур-Атум Мсамаки Минкабх Ишак Ебони язди магарето си Акила нагоре по хълма. Когато стига върха, поглежда надолу към пустинята. Цар Садихотеп, бащата на неговия баща, е мъртъв. Там, в далечината, пирамидата вече очаква дядо му. Тя току-що е завършена; при последното наводнение на Нил строителите бяха положили последните камъни най-отгоре.
Дарвиши си беше мислил, че дядо му ще живее още дълги години. Но изведнъж, в средата на нощта, той умря. Дарвиши се обръща тъжен и поглежда към зелено-синия могъщ Нил. Бяха минали вече два месеца, откакто наводненията свършиха, и земята изглеждаше зелена и богата. Това беше благодарение на Садихотеп. Садихотеп беше добър цар. И много мил дядо... Египет е сега страната на Ахнетут, бащата на Дарвиши. Баща му трябваше да се грижи за нея толкова добре, колкото го беше правил Садихотеп. И години по-късно, когато и Ахнетут вече нямаше да го има, Дарвиши щеше да е цар и тази богата страна щеше да е негова...
За секунди гордост обзема Дарвиши. Но после той отново си представя строгото, мило лице на своя дядо. И веднага след това се сеща за зловещото пространство, където дядо му беше направен на мумия. Потреперва. Това беше продължило седемдесет дена. Жрецът Хепсетсут го беше водил там няколко пъти. Всеки път Хепсетсут обясняваше какво се случва. Всеки път Дарвиши се плашеше.
Първия път четири големи съда бяха наредени до тялото на неговия дядо.
– Колко са красиви тези делви! Те също ли ще отидат в гробницата? – попита Дарвиши любопитно.
– Те са за мозъка и за вътрешностите – отговори Хепсетсут.
– Какво?!
Дарвиши беше избягал, крещейки, и целия ден след това беше мислил за това, как изваждат всичко от тялото на дядо му и го слагат в онези делви.
Втория път, когато пак отиде там, пръскаха нещо бяло върху дядо му, за да изсушат тялото. Третия път ги завари да мажат дядо му с всякакъв вид масла.
– Защо трябва да виждам всичко това? – крещеше Дарвиши. – Това е ужасно!
– Защото ти си най-големият син на фараона – каза Хепсетсут. – Което означава, че после и ти ще станеш цар. От сега нататък трябва да научиш не само тайните на живота, но и тези на смъртта. Ние подготвяме тялото на дядо ти за пътуването му към задгробния свят. Ако тялото се запази добре, той ще може да пътува спокойно и да живее вечно при бог Озирис*.

* Египетски бог на мъртвите. – Б.р.

Последвайте канала на