Евгения Завадска ни представя „Шътао и неговите беседи за живописта“

Шътао е един от най-изтъкнатите художници и теоретици на изкуството от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век в Китай.

Той е близък родственик на императорската фамилия. Семейството му произхожда от по-големия брат на Джу Юанджан, основателя на Минската династия. За родно място на твореца е смятана провинция Гуанси (според други – Дзянси).

След дългогодишни разисквания се приема, че е роден през 1641, а не през 1630 г., както се е смятало преди. Истинското му име е Джу Жуодзи, а монашеските му прозвища – Даодзи и Юандзи.

Китайските поети и художници обичали да си измислят най-различни (дори фантастични) псевдоними, но малцина сред тях могат да се мерят с Шътао, който е използвал цели трийсет и осем – и все дълбокомислени, загадъчни и шеговити. Един от най-популярните му псевдоними е „Монахът Горчива тиква“ (Кугуа хъшан), който и до ден днешен звучи чудато на мнозина.

Цю Дацюн – известен ерудит и съвременник на Шътао, пише във връзка с това, че тиквата е „доста горчива, но сложат ли я да се вари с други продукти, те не придобиват горчив вкус“. Т.е. тя съхранява горчивостта си, без да я натрапва на околните – в това се състоят и истинските достойнства на съвършено мъдрия дзюндзъ. Именно за такъв благороден и достоен човек, олицетворяващ конфуцианския идеал (подобно на западното „джентълмен“), какъвто е дзюндзъ, са предназначени „Беседи за живописта на монаха Горчива тиква“.

„Шътао и неговите беседи за живописта“ е труд, посветен на този китайски естетически трактат, писан от Шътао. Оригиналните текстове в книгата са преведени от китайски на руски език от видния руски синолог, историк на изкуството и преводач Евгения Завадска, която добавя ценни разяснителни коментари и множество бележки. Освен тях, българското издание – в превод от руски език, дело на Юлиян Антонов – съдържа и над 50 от блестящите творби на Шътао.

„Шътао и неговите беседи за живописта“ е втора книга от библиотека Изток, към която принадлежи и сборникът „Тридесет и шестте стратегии“ – книга по военно и дипломатическо изкуство, създадена през късното китайско средновековие като обобщение на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай.

Последвайте канала на