"Да предположим, че Министерството на вътрешната сигурност установи чрез приложението BCI, че някои туристи или граждани показват враждебни мисли за САЩ. Дали федералните власти биха имали правно основание да преследват или да хвърлят в затвора тези хора, ако те си мислят за престъпления, преди мислите им да се материализират в действие?", пита Льоб, пише dir.bg.
"Имплантът N1 се захранва от малка батерия, зареждана безжично отвън чрез компактно, индуктивно зарядно устройство, което позволява лесно използване от всяко място."
Какво значи всичко това и има ли някаква опасност, пита професорът от Харвард Ави Льоб.
Но както при всяка нова технология, има и рискове.
Внедряването на симбиотичен цифров слой в човешкия мозък носи нови медицински възможности, започва професорът.
Способността да се превеждат мислите на практика позволява те да се четат.
Способността да четеш мислите на хората може да направи тази идея реалност. Макар технологията все още да не позволява това, то не трябва да пренебрегваме потенциала ѝ.
Целта е имплантът да подобри тяхното състояние, но плановете на Мъск и потенциала на технологията са много по-големи.
Имплантът на Neuralink използва специално изработени микроскопични игли. Компанията обяснява, че "върхът им е само 10 до 12 микрона в ширина - малко по-голям от диаметъра на червената кръвна клетка."
Концепцията за "Мисловна полиция" е развита в антиутопията на Джордж Оруел "1984" като символ на всеобхватния контрол, който едно правителство може да има над своите граждани.
Мъск проницателно разсъждава: "Представете си, че Стивън Хокинг може да комуникира по-бързо от скоростта на машинописка".
При набирането на доброволци за импланта Neuralink обясни, че "устройството е проектирано да интерпретира невронната активност на човек, така че те да могат да работят с компютър или смартфон".
"Наистина, когато видях Хокинг през 2015 г., след негова лекция, помощникът му ме извика и каза: "Стивън скучае. Имате ли нещо против да говорите с него?" Приближих се до Стивън и го поканих да присъства на откриването на Харвардската инициатива за черни дупки. На Стивън му бяха нужни десет минути, за да състави кратък положителен отговор с помощта на машина, която преобразуваше движението на веждите му в текст. Този неефективен трансфер на информация в крайна сметка доведе до триседмичното посещение на Хокинг в САЩ през април 2016 г. Ако Хокинг имаше чип, който да превежда мислите му, нашите разговори щяха да бъдат много по-ефективни", казва Льоб.
Компанията Neuralink на Илон Мъск наскоро имплантира първия си чип в човешки мозък. Имплантът е с интерфейс мозък-компютър интерфейс (BCI). Поставянето му е било по хирургичен път и извършено от робот. Това така наречено PRIME проучване, съкратено от Precise Robotically Implanted Brain-Computer Interface, включва изпитание на медицинско устройство на Neuralink върху хора с медицински проблеми.
В дългосрочен план, подобряването на човешкото тяло с електронни компоненти може да предложи по-добри перспективи за оцеляване при дълги пътувания през междузвездното пространство. Концепцията за кибернетично подобрен човек е въведена от Манфред Клайнс и Нейтън Клайн като "киборг" в статия от 1960 г., озаглавена "Киборгите и космосът".
Малкият размер позволява нишките да бъдат поставени с минимално увреждане на мозъчната кора. Имплантът включва 1024 електрода, разпределени в 64 нишки, а потребителското приложение Neuralink се свързва безжично с компютър. Уебсайтът на компанията гласи:
През 2021 г. Администрацията по храните и лекарствата на САЩ публикува документ относно медицинските обещания от мозъчните чипове: "Имплантираните BCI устройства имат потенциала да донесат полза на хора с тежки увреждания, като увеличат способността им да взаимодействат с околната среда и следователно им осигурят нова независимост в ежедневието."
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)