Информационен лист ще разяснява темата на референдума

Как ще гласуваме на референдума за ядрената енергетика - над това започват да умуват институциите - ден, след като президентът Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното определи първия референдум в демократичната история на страната да се проведе на 27 януари 2013 година.

Организационно-технически с провеждането на референдума е натоварен Министерският съвет. А правилата на гласуване като при избори ще ръководи ЦИК. И от двете институции обаче се въздържат от коментари и чакат да изтекат законните срокове.

Тези дни се чака указа на президента за насрочването на допитването да бъде обнародван. Тогава топката ще отиде в ЦИК, която ще има едва три дни да утвърди изборните книжа и бюлетината. Новото е, че Министерският съвет, освен да организира самия вот, трябва да издаде и информационен лист.

„Предполага се, че в този информационен лист трябва да бъдат изложени мотивите и за реализирането на проекта за нова централа, и аргументите на противниците”, заяви Славея Христова.

Да се развива ли ядрената енергетика чрез нова ядрена централа обаче е доста общ въпрос. Ще дадат ли управляващите конкретни аргументи „за” и „против”? От Министерския съвет засега не казват дали ще викат на консултации експерти и инициаторите на референдума при писането на листа.

С информационния лист между Коледа и Нова година ще започне кампанията преди гласуването, която се нарича "информационна", а не "предизборна". Тя ще трае 30 дни до последния уикенд на януари, когато ще имаме събота за размисъл и в неделя ще ни чакат пред урните.

ЦИК трябва да изясни неуточнените в закона въпроси като това как българите в чужбина, които имат постоянен адрес у нас, ще могат да гласуват.

Междувременно в парламента виси за разглеждане предложение на „Атака” за поправки в закона. Едно от тях е да отпадне прагът. Ако това не стане, поне 4 милиона и 346 хиляди избиратели трябва да гласуват, за да бъде решението задължително. Точно затова експертът по избори професор Михаил Константинов заложи 5000 лева, че референдумът ще пропадне заради слаб интерес.

Високите прагове бяха гласувани по времето на БСП. Проблемът обаче няма да е само на БСП. Защото един провал на първия референдум може да работи изобщо против идеята за пряка демокрация. Преди това най-интересно е как ще се справи правителството и какъв информационен лист ще състави по ядрения въпрос, предаде БТВ.

Последвайте канала на