Еволюционни биолози очакват чертите ни все повече да се уеднаквяват

През 60-те години на XX век учени изследват едно много особено семейство. Наследниците на един френски емигрант, заселил се в края на XVIII век в щата Кентъки, САЩ, са... сини.

 

 

Да, цветът на кожата им е резултат от рядко заболяване на кръвта наречено метемоглобинемия, което пък е следствие от дългогодишно постоянно кръвосмешение между членовете на рода.

 

Причината според Денис Стейси, чийто пра-пра-прадядо по бащина и по майчина линия е един и същи човек, е съвсем проста: в онези времена, в Източен Кентъки, нямало никакви пътища.  

 

Ако се замислим обаче - в действителност историята на това семейство е умалена версия на цялата човешка история от древността насам. Населението се плодяло помежду си по местоположение и споделяло общи гени, което довело до физическа прилика помежду им и последвалата идентификация като отделна етническа група, народ и раса, пише "Списание 8".

 

Професорът по еволюционна биология от Йейл Стивън Стърнс е изчислил, че преди изобретяването на колелото, средното разстояние между родните места на двама младоженци в Англия е било 1,6 километра. Положението в останалите европейски страни е почти същото. През втората половина на XIX век велосипедът увеличава разстоянията между членовете на бъдещите двойки до средно 30 километра. Широката употреба на двуколесните превозни средства води до изграждането на пътища, които пък предшестват раждането на автомобила - с него хоризонтите на любовта се разрастват значително и продължават и до днес. 

 

Днес глобализацията, емиграцията, културното разпиляване и лекотата на пътуване превръщат брака на хора от различни нации, континенти и раси в норма. Което пък, според Стърнс, води след себе си хомогенизация на населението и заличаване на специфичните му характеристики. Тъй като рецесивните гени се нуждаят от две копия, за да се изразят, те започват да се проявяват все по-рядко, а доминантните - все по-често.

 

В една от най-смесените расово националности – САЩ, този фактор се проявява отчетливо. Преброяване през 2002 година показва, че само един от всеки шест бели американци с неиспански произход има сини очи. Само 100 години по-рано половината от бялото население на страната е било синеоко. 

 

 

Според учените небесният поглед няма да бъде заличен напълно. Той просто ще се стабилизира на едно ниско ниво на проявление, което отразява вероятността да се съчетаят двама индивиди, които носят рецесивния ген на сините очи. 

 

Сините очи са само една от чертите, проявяващи се най-вече в Северна Европа, които постепенно ще изчезват под влиянието на азиатци, африканци и латиноамериканци. Все по-рядко ще виждаме лунички, червени и руси коси, ще спрат да се проявяват и обвързаните с тях състояния като сърповидноклетъчна анемия, циститна фиброза и други. 

 

 

Междувременно други физически характеристики ще се смесват – отчетливите за различните етноси черти като цвят на кожата и косата, къдравост, форма на очите и лицето, не са подвластни на простия модел доминантен/рецесивен ген, т.е. те постепенно ще се допълват и в крайна сметка, уеднаквяват. 

 

Естествено, това няма да стане еднакво бързо по целия свят. На някои места уникални физически характеристики най-добре пасват на хабитата и осигуряват чисто еволюционно преимущество, което ще ги запази по-дълго.  Светът никога няма да се хомогенизира напълно, казва Стърнс, но като цяло средният европеец и американец ще се сдобие с малко по-мургав тен на кожата и ще има по-малко много тъмни или много бледи кожи и коси. 

 

В този смисъл нагледен пример за това как ще изглежда бъдещият землянин е съвременният бразилец - смесица от африканци, местни американци (т.е. индианци) и европейци. След няколко века вероятно доста от нас ще имат подобен външен вид, обобщава Стърнс.