НЦИОМ: Жените са по-хладнокръвни от мъжете при земетресения

Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение, показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, предоставени на БТА. Изследването е направено между 23 и 30 май сред 1000 души.

Нискообразованите и бедни хора, както и представители на етническите малцинства по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират при такава ситуация.

Социолозите регистрират най-слаба информираност сред населението, когато става дума за институциите, от които хората трябва да търсят помощ при земетресение. 26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7 процента заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22 процента от анкетираните. На местната власт разчитат най-възрастните, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19 на сто, а 17 процента биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11 процента твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството. Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".

Най-масовата реакция при земетресение - на 58 процента от анкетираните, е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. 40 процента биха избрали безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.Това твърдят, че ще направят по-често от останалите мъжете, нискообразованите хора и живеещите в малките градове и селата. 40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете-областни центрове.

Само 9 процента от участвалите в изследването посочиха, че не знаят какво да правят в подобна ситуация. Сред неинформираните преобладаваха бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7 процента от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването.

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение са телевизиите - посочени от 46 на сто, радиостанциите - от 26 процента и Интернет - от 14 процента.

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите. Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните. За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати. Високата степен на информираност за необходимите действия в случай на земетресение не кореспондира достатъчно с практиката. Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, констатират социолозите.

 

Последвайте канала на