14 години бавят присъди за брутално изнасилени деца

Възможно ли е дело от миналия век за въоръжен грабеж на 90 хиляди германски марки и 9 хил. долара, брутално изнасилване на две дечица и тежък побой над родителите им да буксува 14 години и все още да няма присъди дори на първа инстанция?

Възможно е, но не защото извършителите са неизвестни. Напротив, те са установени още в далечната 1999 г. и оттогава са на разположение на правоприлагащите органи. Но какво те правят, за да получат злодеите възмездие?!

Случаят нашумя преди дни, след като вътрешният министър Цветан Цветанов обвини шефката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, че е забатачила делото. От градския съд отговориха, че некомпетентна прокуратура погрешно е внесла при тях обвинителния акт, тъй като делото трябва да се гледа от военни магистрати, пише в. Труд.

На 31 януари 1998 г. около 19 ч седмина мъже, предвождани от Борис Маринов, нахлуват в дома на въпросното семейство. В къщата са бащата Милко и по-голямата му дъщеря, която тогава е на 16 години. Майката Нина с другото момиченце, на 11 г., е излязла минути по-рано до магазина.

Бандитите са въоръжени с 2 пистолета. Единият от тях носи маска с небрежно изрязани широки прорези за очите. Това е Петър Стоянов, който вади оръжие. Бащата Милко е с гръб към вратата. Дулото на пистолета е опряно в главата му.

“Къде са парите, наркотиците и оръжието”, крещи маскираният.

“Ти шегуваш ли се?”, отговаря слисаният мъж. Първата му мисъл е, че това е съседски майтап. В следващия миг тежък юмрук го поваля на земята. Оттук нататък това, което ще се случи, е, меко казано, брутално. Дотолкова, че дори не влиза в полицейския бюлетин. “Преживяното от това семейство е без аналог. Решихме да не огласяваме случая, за да предпазим колкото се може хората от описване по вестниците”, спомнят си от МВР.

Първите удари в тялото на Милко стават пред очите на дъщеричката му, която е в стаята. Момичето също получава удар с дръжка от пистолет в лицето.

Съпругата Нина и малката дъщеричка се прибират. Бандитите разделят четиримата в различни стаи. Нина остава във всекидневната, Милко го свалят в мазето, едната дъщеря я натикват в стая на първия етаж, а другата - на втория. Всеки си има пазач, който ги измъчва психически и физически.

Първоначално най-жестоко се отнасят към мъжа. В мазето злодеите редуват тежки ритници в главата и в корема му с въпроси за парите. Наръгват го с нож, разбиват буркан с компот в главата му. Той изпада в несвяст.

Изродите имат същите въпроси и към Нина: “Къде са парите, оръжието, наркотиците?” Думите им са съпроводени от удари, обиди и унизителни действия.

Междувременно нападателите успяват да открият скрити пари - към 90 хиляди германски марки и 9 хиляди долара. Те обаче смятат, че има още, и продължават с тормоза. Нина моли да не бият повече мъжа й, чиито стонове чува от мазето.

“Госпожо, и на нас не ни е приятно, но сме на служба”, отговаря нагло един от бандитите, докато размахва пистолет. Това е Димчо Димов - действащ тогава полицай от мотобатальона.

И тук вече идва най-страшното: за да принудят Нина да каже къде има още пари, каквито всъщност няма, бандитите изнасилват децата. С едното момиче се гаврят двама, а с другото - един. Когато все пак се уверяват, че няма други пачки, решават да бягат. Освен сумите в брой взимат златни накити, дори обеците от ушите на стопанката, въдици от гаража, ловна пушка, дрехи и други вещи.

Случаят е поет от най-добрите криминалисти в София - Валери Йорданов, сега шеф на СДВР, Михаил Наумов - настоящ началник на отдел “Убийства” в “Криминална полиция”, пенсионираният вече Ботьо Ботев и др.

Около година по-късно случаят започва да се разплита. Помага и случайността.

През 2000 г. пострадалият Милко отива във Второ РПУ и вижда с белезници един от изродите. Става дума за Божидар Методиев-Лудия, задържан тогава за друго деяние. Горе-долу по същото време разследващите откриват свидетел, който е готов да каже всичко, ако остане анонимен. Той бил с бандата, но останал да пази на улицата.

Благодарение на него се нарежда пъзелът. В разказа му има детайли, непознати дори за потърпевшите. Свидетелят разказал още, че малко преди нападението Ицо Кардараша събрал десетина души, повечето роми, в кафене в ж. к. “Дружба”. Казал им, че трябва да нападнат Милко, защото му дължал пари. Според разследващите обаче не ставало дума за дългове. Кардараша бил научил, че дни по-рано семейството взело 55 хил. марки от продажба на имот и държи парите вкъщи.

Анонимният пояснил още, че във фаталната вечер тръгват десетина души с 4 коли. Вътре влезли седмина, останалите стояли на пост. Насилниците били Борис Маринов, близък до Кардараша, полицаят Димчо Димов, Божидар Методиев-Лудия, Ивайло Рангелов-Джинката (убит през 2005 г.) Димитър Николов-Бомбата, Цветко Ненов и Петър Стоянов.

Обвинения са повдигнати на седмината, тъй като са разпознати и от пострадалите. Те са привлечени по чл. 199 от НК за грабеж. А Джинката, Лудия и Бомбата имат обвинения и за изнасилване. Техните съучастници, които са пазели пред портата, не фигурират сред уличените.

Междувременно по делото се сменят 4-ма следователи. Последният е Весела Василева, съдена и оправдана за присвояването на часовник и брилянт, които Бай Миле носел, когато бе убит. Изненадващо самоличността на анонимния свидетел става известна. Той отива при нотариус и се отказва от показанията си. Тъй или инак, делото влиза в Софийския градски съд (СГС) през 2003 г. Разпределено е на съдия Даниела Атанасова, но процесът не стартира. В началото на 2004 г. Мирослава Тодорова се връща от майчинство и делото е прехвърлено на нея. Проведени са 23 заседания. На едно от тях съдия Тодорова изисква иззетите веществени доказателства, но прокурорът я сюрпризира, че са изчезнали. По-късно част от тях са намерени, но не се знае дали не са подменени.

През 2006 г. постъпва молба от адвоката на Борис Маринов делото да бъде прехвърлено на Военната прокуратура, тъй като един от подсъдимите - Димчо Димов, по време на деянието е полицай. От СГС обясниха пред “Труд”, че при тези обстоятелства цивилният съдебен състав става незаконен. Дори да е продължил да гледа делото, присъдата му би подлежала на отмяна. От съда обясниха още, че служебното качество на подсъдимия е трябвало да бъде установено по време на разследването от прокуратурата. Която погрешно е внесла обвинителен акт в градския съд.

През ноември 2006 г. делото е прехвърлено във Военна прокуратура. През юли следващата година процесът започва във военен съд и пета година се влачи още на първа инстанция. Магистратите с пагон обясняват, че на заседанията все някой от подсъдимите отсъства. Повече от година процесът се бавил заради Петър Стоянов, който се обявил за луд. Съдът му назначил психиатрични експертизи и се разкрило, че е симулант. Но отговорност за това не му е потърсена.

Анонимният свидетел, вече явен, е разпитан в съда. Той заявява, че ако каже истината, няма да живее и ден. Така и не повтаря показанията си отпреди 10 г. Последните няколко заседания се провалили заради Димитър Бомбата, който по сведения на близките му бил в Англия. Сега е обявен за издирване. Следващите заседания са през март. Какво ще се случи тогава и кога ще има присъди, можем само да гадаем. Предполагаме също, че след всичко преживяно пострадалите вече едва ли вярват в правосъдието?!

Последвайте канала на