ЕП подкрепи нови решителни санкции срещу Иран

Европейският парламент подкрепи на сесията си в Брюксел новите решителни санкции на ЕС срещу Иран, насочени към връщане на страната на масата за преговори и призова за ограничаване на въздействието на мерките върху гражданите на държавата, пише в съобщение на ЕП.

Парламентът настоява Иран да спре незаконната ядрена програма и отхвърля заплахите на Техеран да затвори Ормузкия проток. Според парламента новите санкции, които включват постепенно въвеждане на забрана за внос на ирански суров петрол в ЕС, могат да принудят правителството в Техеран да зачита резолюциите на ООН и да избягва по-нататъшно нарастване на напрежението. Депутатите настояват за гаранции, че санкциите ще бъдат насочени срещу отговорните елити в Иран, а не срещу обикновените хора там и особено срещу най-уязвимите обществени и социални групи. ЕП изразява загриженост от ефекта на забраната за внасяне на петрол върху отделните държави в ЕС и призовава Съвета да предвиди съответните мерки в тази посока.
Депутатите приемат, че затварянето на Ормузкия проток може да доведе до регионален конфликт, който да предизвика отговор от международната общност, затова призовават иранските власти да се въздържат от подобно действие. ЕП подкрепя решимостта на Съвета да работи за дипломатическо решение по иранския ядрен въпрос, както и търсенето на дългосрочно и цялостно решение от страна на ЕС.
Парламентът заявява, че проблемите, свързани с ядрената програма на Иран, трябва да бъдат разрешени с мирни средства, а не с военно решение. Депутатите отбелязват възможността диалогът и партньорството с Турция да изиграят важна роля в постигането на съгласие. Те изразяват съжаление от отказа на Китай и Русия да подкрепят в Съвета за сигурност на ООН санкциите срещу Иран и отново призовават Москва да спре да предоставя подкрепа за ирански ядрени проекти, докато страната не отговори напълно на исканията на резолюциите на ООН.
Одобрената днес позиция на ЕП е свързана с решението на външните министри от ЕС от 23 януари, когато бяха приети допълнителни ограничителни мерки срещу Иран, включително и поетапна забрана за внос на ирански суров петрол от 1 юли. Към настоящия момент ЕС купува около 20 процента от иранския петролен износ. Гърция е най-зависима от този петрол , тъй като около една трета от доставките на Атина на горивото са от Иран. Делът на иранския петрол в Италия и Испания възлиза на около 10 на сто от националния внос, се посочва в съобщението.

Последвайте канала на