Адвокат: При неизбежната отбрана не е необходимо да има съответствие между оръжията на нападател и ж

По закон всеки има право да защитава имуществото, честта, достойнството и здравето си, проблемът е, че на практика това не се прилага. Когато някой влиза с взлом в дома ти, той го прави с намерение да злоупотреби или да наранява. По случая на д-р Иван Димитров от Пловдив, който застреля крадецът Жоро Джевизов, нахлува в гаража му, за да го ограби, последвал е сблъсък и стрелба. По-късно крадецът е открит мъртъв в близост до дома на доктора. За това дали в случая се касае за неизбежна самоотбрана или за умишлено убийство, има ли несъвършенство в закона и прилага ли се двоен стандарт в правосъдието ни, от Novini.bg попитахме адвокат Цанко Стефанов Славчев, член на Софийска адвокатска колегия.

Според Вас тук касае ли се за неизбежна самоотбрана или за умишлено убийство?

Както е известно от теорията и практиката, защитата е в рамките на необходимите предели, когато те не са превишени. Тогава сме изправени пред фигурата на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 НК и деянието не е обществено опасно. Преценката за необходимостта на пределите на защита и тяхното превишаване винаги е конкретна, в съобразие с данните по делото. В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност между причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът позволява упражняване на активна защита. Тогава, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, е налице нейно превишаване и сме изправени пред изпълване съдържанието на нормата на ал.2 на чл.12 НК.

Съгласно изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, вечерта на 01 срещу 02 март 2018 г. д-р Димитров е бил сам в дома си. Съпругата и децата му били извън Пловдив. Около 01.30 ч. на 02 март 2018 г. той забелязал, че в гаража му свети, а впоследствие осветлението угаснало и вратата била открехната. За да провери какво се случва, около 02.00 часа д-р Димитров се облякъл, взел незаконно притежавания от него пистолет, с боеприпаси в пълнителя, напуснал апартамента и излязъл навън, в двора на кооперацията. На вратата на своя гараж се засякъл с Жоро Джевизов, който бил сам и не се подчинил на думите на обвиняемия да спре, нито на произведения от него изстрел. Вместо това Джевизов се опитал да се измъкне и избяга, като започнал да замеря д-р Димитров с различни предмети, при което последният бил наранен над глезена. От своя страна д-р Димитров започнал да стреля по Джевизов, докато патроните в пълнителя на пистолета му привършили. Един от куршумите улучил пострадалия в гърдите, но той успял да избяга и да се добере до мястото, където е намерен мъртъв сутринта, тъй като куршумът е засегнал белият му дроб. След като Джевизов напуснал двора на д-р Димитров, последният извикал в дома си свой приятел, с когото разчистил двора и опитал да заличи следи, вкл. и от кръв, както и да събере гилзите. Доктор Димитров двукратно отказал да се обади на тел. 112, въпреки призивите на приятеля му и на леля му. Изхвърлил и незаконно притежавания от него пистолет. На сутринта две лица са били молени от него да изтрият наличните записи от видеокамери на притежавани от тях в близост обекти.

Няма съмнение, че в нощта на деяниято д-р Димитров е защитавал своя живот и жилище. За съжаление неговото активно поведение, реализирано чрез използване на незаконно притежавано огнестрелно оръжие, изстрелвайки цял пълнител, също така необаждането на тел.112, за да се потърси своевременна помощ от компетентните органи, опитът за прикриване на следите, чрез почистване на кръвта и опита да се изтрият видеозаписите, водят до извода, че в настоящия казус не е налице институтът на неизбежната отбрана, а се касае за извършване на престъпления по чл. 119 от НК /убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана/ и по чл. 339 от НК /държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешително/.

Доктор Димитров е могъл да избегне нападението от страна на Жоро Джевизов по друг начин, без да се стига до умъртвяването му, като защитата е излязла от дължимите предели и вече не съответства на характера и опасността на нападението. Наказателният състав на чл. 119 от НК е специален състав на умишленото убийство, което се наказва по-леко от обикновеното умишлено убийство по чл. 115 НК. Съставът на чл. 119 от НК е пряко свързан с института на неизбежната отбрана и по-конкретно с превишаването й, дефинирано в чл. 12, ал. 2 НК. Убийството по чл. 119 от НК е извършено при условия, които не съдържат всички признаци на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, тъй като липсва другия елемент на този институт-да е налице съответствие между защитата и характера и опасността на нападението. Квалификацията по чл. 119 от НК е пряко свързана с превишаване пределите на неизбежната отбрана.

При неизбежната отбрана не е необходимо да съществува съответствие между оръжието, с което действа нападателят и оръжието, с което се защитава нападнатият. При превишаване пределите на неизбежна отбрана на преценка подлежат не свойствата и характеристиките на защитното средство, а дали то е използвано в такъв обем и интензивност, че да отблъсне нападението, причинявайки, колкото се може по-леки вреди на нападателя.

Трябва ли да се променят текстове в закона, за да има по-голяма справедливост?

За съжаление подобни случаи у нас не са рядкост. Да, считам, че института на неизбежната отбрана трябва да бъде променен, като законодателят следва да подходи изключително внимателно към тези промени.

Има ли случаи на неадекватно прилагане на закона от правоприлагащите органи?

Към настоящия момент има голяма практика на съдилищата по подобни случаи. Практиката се уеднаквява чрез тълкувателни решения. Тълкувателните решения помагат, за да бъде избегнато точно това, а именно неадекватното прилагане на закона от правоприлагащите органи.

Има ли двойни стандарти в българското правосъдие? Припомняме, че при аналогичен случай, иконописецът Иван Опиц, влезе в затвора за предумишлено убийството на крадец.

Интересен въпрос. В случая няма как да говорим за двоен стандарт, тъй като разследването по този казус е в начална фаза. Има извършени процесуално следствени действия от разследващите органи, като предполагам, че тепърва предстои извършването на други такива. Едва след това и в случай, че се стигне до дело и осъждане, тогава ще стане ясно дали има различни стандарти при аналогични случаи.

Трябва ли да се свалят всички обвинения от доктора и той да бъде освободен?

Прокуратурата решава кое лице да привлече като обвиняем и кое не. Отговорът на въпроса следва ли да се свалят всички обвинения от доктор Димитров, трябва да бъдат преценени съобразно събраните по делото доказателства. Съобразявайки се обаче с изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, считам, че не трябва. Относно освобождаването на същия - да, считам, че не са налице основанията за вземането на най-тежката мярка за отклонение „Задържане под стража“ спрямо доктор Димитров. Същия не е криминално проявен, живее на домашният си адрес, предполагам, че има валиден документ за самоличност, работи, има семейство. Не считам, че същия би могъл да се укрие или да извърши ново престъпление.

Ще повлияе ли общественият натиск върху съдебното решение?

Вярвам в съдебната система и се надявам обществения натиск да не окаже влияние върху решението на съда. Все пак той изгражда своето решение на база всички събрани по делото доказателства. Сигурен съм, че съда ще издаде справедлив акт. Чудовищни ли са вече размерите на битовата престъпност, особено в малките населени места? Министерството на вътрешните работи води статистика относно престъпността, според която с всяка изминала година разкриваемостта на престъпленията се увеличава, следователно престъпността намалява. Общоизвестно е обаче, че битовата престъпност в малките населени места е огромна, а разкриваемостта сведена до нула. Считам, че служителите на МВР, които са призвани да опазват обществения ред и сигурност, следва да повишат своята квалификация.

Сблъсквали ли сте се с фрапиращи случаи в практиката си?

Предполагам, че от своята практика, всеки един колега би могъл да посочи поне по няколко такива. И именно поради това, за да бъдат избегнати подобни случаи, следва всеки гражданин да полага повече усилия за развитието на своята правна и морална култура. Вярвам, че всички ние, гражданите на страната, бихме могли при повече желание и усърдност, да постигнем големи резултати.

Адвокат Цанко Славчев е член на Софийска адвокатска колегия. Професионалното ми развитие в сферата на правото започна през 2004 год., след като завърших Академията на МВР. През 2009 год., придобива магистърска степен по специалност „Право“ в Югозападен университет „Неофит Рислки“, град Благоевград. Опитът му в наказателното право дължи на годините работа в МВР, сектор Криминална полиция, група „Престъпления против личността“ или т. нар. „Тежки престъпления“. През 2010 год., започва работа като юрисконсулт в адвокатско дружество, а през 2011 год. основава собствена кантора.

Последвайте канала на