Нанси Шилър: Повече от 100 млн. са инвестирани в българското образование

Повече от 100 млн. са инвестирани в българското образование, казва президентът на фондация “Америка за България” Нанси Шилър,в  интервю за 24 часа.

- Г-жо Шилър, Фондация “Америка за България” е най-голямата благотворителна организация в България. За 9 години, откакто съществува, организацията е дарила 202 милиона долара. Кой ваш проект смятате за най-ценен и най-добре реализиран?

- Подкрепили сме толковa много проекти през тези 9 години. 200 милиона долара, инвестирани в България, от тях 100 млн. в българското образование. Много е трудно да избера един любим проект, това е все едно да избереш любимото си дете. Погледнато така, към този момент би трябвало да имаме над 700 деца. Но ако трябва да избера един, това ще е “Музейко”. “Музейко” е чудесен интерактивен музей, фокусиран върху технологиите и природните науки, който от създаването си през октомври 2015 г. е привлякъл повече от 200 000 посетители. Наистина е невероятно място за децата в България.

- През годините как се променяше изборът на грантове? Как избирахте сферите, които да подкрепите?

- Всичко, което правим, е фокусирано върху развитието на частния сектор в България. Но тъй като сме много голяма фондация, имаме възможност да погледнем от по-широк ъгъл към това. За да има процъфтяващ частен сектор в България, първо трябва да имате образовани хора. И затова повече от 100 млн. долара са инвестирани в българското образование. Фокусираме се също върху развитието на гражданското общество и демократичните институции. За да може да се развива частният сектор, трябва да има върховенство на правото, трябва да има добре функционираща и независима съдебна система и медии, които са открити, честни и прозрачни. И също така една предвидима законова среда, за да може международният бизнес да идва тук и местните бизнеси да се развиват. Бизнесът не обича непозната среда. Третата област, в която работим, е изкуство и култура. Ние празнуваме това, което прави България уникална. Помагаме също така едни от най-добрите примери на американското изкуство и култура да бъдат представени в България. Тази област помага и на икономиката, тъй като посетителите на културни събития носят приходи за местните общности, ресторанти, хотели, цялата градска среда се развива и допринася за развитието на частния сектор. Един чудесен пример в тази област е Нощта на музеите и галериите в Пловдив, която ние подкрепяме от 2010 г. Освен невероятната атмосфера, която се създава, направихме проучване, за да видим какъв е ефектът върху икономиката. Установихме, че за всеки един долар, вложен в този проект, 4 се връщат в местната икономика Другата област, в която работим, е културното наследство. Ние честваме богатото българско културно наследство, но също от гледна точка на приноса му към развитието на местната икономика, например туристите, които биха дошли, за да видят даден археологически обект. Започнахме с Малката базилика в Пловдив. Тя отвори врати през 2013 г. След това започнахме работа по Епископската базилика на Филипопол, която трябва да бъде открита през април 2019 г. Едно от вълнуващите неща, които напоследък направихме, е да представим Епископската базилика и римските мозайки на Филипопол в централата на ЮНЕСКО в Париж. Феноменален проект, който ще има голям ефект в България, но не само - и в международен аспект, защото ще постави България на световната карта на културното наследство с тези уникални мозайки. В социалната сфера работим с хората в икономически неравностойно положение. Критично важно е за България, с оглед на демографските тенденции, хората в икономически неравностойно положение и ромите да бъдат включени в икономиката по смислен начин. Така че ние работим чрез създадената от нас организация - Тръст за социална алтернатива. Тя се фокусира върху такива аспекти като достъп до детска градина, намаляване на отпадането от училище и повишаването на качеството на образованието и намирането на работа.

- По тези въпроси работите ли с българските власти?

- В своите инициативи Тръстът за социална алтернатива си сътрудничи с Министерството на образованието и Световната банка, Беше направено едно мащабно проучване в цялата страна какво би насърчило ромите да пращат децата си в детска градина. Една друга инициатива, по която работи Тръстът с местните общности, е за легализирането на някои от ромските квартали. През октомври миналата година тя беше наградена от ООН за иновативния си подход към този проблем Проектът се осъществява в Пещера, Дупница и Кюстендил и все повече общини се интересуват от подхода. Шестата област, в която работим, е развитие на частния сектор.

- Смятате ли да добавяте нови области?

- Всяка година с нашия борд на директорите разглеждаме стратегията на Фондацията, като вземаме предвид промяната на средата и ситуацията в България. От 2009 година до днес не сме променяли областите, в които работим, но понякога се налага върху някоя да бъде поставена по-голяма тежест.

- Само през изминалата година сте финансирали 62 проекта за над 17 милиона долара. Как избирате кой да получи вашата помощ? С какво от постигнатото през 2017 г. се гордеете най-много?

- Важно е да отбележа, че ние не ходим да предлагаме нашето финансиране Всъщност целогодишно получаваме предложения и проекти от български неправителствени организации, понякога от държавни и общински организации или институции, често има индивидуални запитвания. Те идват при нас с идея, която смятат, че е важна за България. След това нашият екип разглежда постъпилите предложения за финансиране. Ако някой от тях резонира с нашата мисия и приоритети, каним организацията да развие идеята си в цялостен проект. Много е важно да разберем какво иска да постигне и как да оценим дали в крайна сметка проектът е успешен. След това в зависимост от размера на финансирането, което се търси, проектът отива за одобрение от нашия борд на директорите или ръководството на Фондацията. За 2017 г. това, което се откроява, е инициативата ни в болница “Пирогов” – “Малките герои”. На пръв поглед изглежда, че е проект в сферата на здравеопазването, но всъщност не е. Това, което се стремяхме да постигнем, е да покажем един прозрачен модел на дарителство. Да мотивираме хора, организации и фирми да дарят за нещо, което е важно за много българи. Партнирахме с фирми като “Икеа”, “Уникредит Булбанк”, “Хепи”, “Уолтопия”, HP и др., за да трансформираме детските отделения в приказна и гостоприемна среда. В началото, когато започнахме, проектът трябваше да бъде за около 120 кв. м, но порасна на 2200 кв. м. Всичко това благодарение на даренията от бизнеса, фондацията, някои българи, които индивидуално дариха големи суми, и DMS кампанията.

- Има ли проекти, които сте отказвали?

- Отказваме около 90% от предложенията. И не защото не са достатъчно добри или важни, а тъй като не попадат сред нашите 6 приоритета или са твърде индивидуално фокусирани. Това е едно от най-трудните неща в нашата работа, опитваме да бъдем деликатни, но хората въпреки това са разочаровани. В Америка, където има много фондации, процентът на отказите е сходен.

- И през 2017 година най-много средства - над 9 млн. долара - фондацията е дарила за инициативи в сферата на образованието и работата с деца. Накъде трябва да се насочи българското образование според вас и какви цели си поставяте с инвестициите в него?

- Технологиите са много важни и затова ние помогнахме за създаване на една позиция в училищата, наречена технологичен специалист. Технологичните специалисти помагат за смисленото използване на технологиите в образователния процес. Най-важно обаче е постоянното професионално развитие на директорите и учителите. Ние им даваме възможност да се запознаят с едни от най-добрите световни практики на преподаване. Не се занимаваме с учебните програми и това, което се изучава в училище, важни са методите на преподаване. От дълги години си партнираме с две водещи образователни институции, които са в САЩ - Колумбийския университет и колежа Банк Стрийт в Ню Йорк. Дълго време давахме възможност на български преподаватели да посещават тези места. Миналата година създадохме Академия за лидери в образованието и обърнахме модела. Сега специалисти от Америка идват тук, за да може повече учители да се възползват от тази възможност. Искаме да създадем капацитет тук и да обучим хора, които след това ще преподават на другите През 2010 г. създадохме “Заедно в час”, програма, по която млади българи, завършили престижни университети в България и чужбина, работят като учители за поне две години. Знаете олимпийските отбори по природни науки, които изцяло подкрепяме. Тази сутрин подписах дарението, с което ще помогнем за поредна година учениците от математическите гимназии от Варна и Бургас да отидат да се състезават на може би най-престижното и най-селективно математическо състезание в света между университета “Харвард” и Масачузетския технологичен институт. Миналата година българският отбор зае 8-о място в света Отборите участват само по покана от организаторите, а това, че имаме поканени ученици от България, е голям престиж. В областта на образованието подкрепяме също Американския колеж в София и Американския университет, сред много други. Правим “Училища на бъдещето” от 2010 г. В този проект освен общообразователни училища има и такива в областта на културата и земеделието. Там списъкът на нещата, които правим, е много дълъг - различни технологични лаборатории, кабинети по биология, химия, физика, чужди езици и различни мултифункционални зали. Най-специалното на тази програма е, че от нея се възползват училища в цялата страна, в това число имаме чудесни примери от села и малки градове. Изискваме местната общност да набере между 20 и 30% от цялата сума, необходима за реализацията на проекта, и така хората чувстват своя личен принос. Работим с училищата през целия процес и архитект от нашия екип им помага да разработят техните планове и визия. Предоставяме и помощ по отношение на технологията, която би била подходяща за всяко училище. И когато настъпи моментът за рязане на лентата, виждаш ентусиазма и удовлетворението на цялата общност

. - Фондацията ви финансира български медии. Как избирате на кои медии да предоставите средства и по какви критерии?

- Първият най-важен критерий е прозрачността. Особено на собствеността на медиите. Друго, което е много важно, е дали се придържат към международните журналистически стандарти. Искаме да разберем източниците на финансиране на дадената медия.

- В кои сектори на българския бизнес инвестирате? Какви проблеми стоят пред него и накъде ще насочите помощта си?

- Не инвестираме директно в бизнеса, но помагаме да се създаде капацитет. Да вземем земеделието, там помагаме на специалисти за тяхното краткосрочно обучение в САЩ. Работим с университета “Тексас А&M”, където пращаме български фермери и земеделски специалисти да се обучават. Наскоро одобрихме нов проект, с който ще създадем биотехнологична лаборатория към Софийскиия университет “Св. Климент Охридски”. Не само че ще помогне в областта на научните изследвания, но ще задържи в България българския талант, който съществува в тази област. Страната ви има огромен талант и умения и нашият интерес е да го запазим тук. Провокираме и предприемачеството. В миналото създадохме една програма, с която обучаваме начинаещи предприемачи в САЩ за 5 седмици през лятото. Над 220 участници, преминали през програмата, създадоха своя асоциация наречена, Aсоциация на българските лидери и предприемачи (АBLE). Това са млади хора, които са много ангажирани в своите общности, създаващи свой бизнес или действащи като предприемачи, независимо къде работят. Но те постоянно помагат и на общественополезни каузи, ментори са на ученици и се подкрепят помежду си, когато някой от тях иска да създаде свой бизнес.

- Откъде идват средствата, с които финансирате проектите си в България?

- През 1989 г. Конгресът на САЩ приема Закон за подпомагане на източноевропейската демокрация, първоначално с фокус върху Полша и Унгария. Голям закон с много клаузи, една от които е за създаването на инвестиционни фондове. Учредяват се 10 инвестиционни фонда в Централна и Източна Европа. Българският е четвъртият поред и стартира с начален капитал от 55 млн. долара. Започнахме в началото на 1992 г. и оттогава датира връзката ми с България. Опитахме да инвестираме в прохождащия частен бизнес в България. Мисията ни беше да подкрепяме малкия и средния бизнес, защото той е гръбнакът на демокрацията. В тези начални години се проваляхме повече, отколкото успявахме, но не се отказвахме да опитваме. С нашия български екип и в партньорство с прохождащия български бизнес намерихме верния път. Постигнахме успех за една нощ, но ни трябваха 17 години. И успяхме тези първоначални 55 млн. долара да умножим до повече от 455 млн. долара, работейки тук, в България. Върнахме половината от тези 55 млн. долара на американската хазна, което беше вторият случай в историята И всъщност с това, което остана създадохме Фондация “Америка за България”. От 10-те инвестиционни фонда българският е най-успешният - с над 800% възвръщаемост на инвестицията. https://www.us4bg.org/who-we-are/our-history/

- Имате ли бюджет за година?

- Имаме конкретен бюджет, но той варира и се определя по формула. Ние сме Фондация с неограничен срок на действие, така че капиталът ни се инвестира и отделяме определен процент за дарения и разходи. Средно между 20 и 24 млн. долара е бюджетът на година, но зависи от капиталовите пазари.

- Как определяте колко да дадете за инициативите?

- Това започва с кандидата за финансиране. Той разработва проект и детайлен бюджет. И после решаваме дали тази инициатива съвпада с нашите приоритети и критерии. Нашият финансов екип прави анализ на допустимите разходи за дадена дейност и преценяваме дали това е реалният бюджет за този проект.

- Работите ли в сътрудничество с българските власти и какви са вашите отношения с тях?

- Имаме много добро сътрудничество. Пример за това е Епископската базилика в Пловдив. Цялата тази инициатива направихме в партньорство с министерствата на културата и туризма, община Пловдив, постоянното представителство на България в Париж. В проектите ни за училищата работим с министерството на образованието. Но ние не финансираме правителството. -

Защо беше създадена Фондация “Америка за България”? Кой беше първият ви партньор в България и кой беше първият проект?

- Вече разказах за историята на Фондацията, откъде идват парите и за невероятния успех, който постигнахме. Нашият борд тогава счете, че парите трябва да продължат да помагат на българското общество. През 2009 г., когато започнахме, опитвахме различни неща, за да видим кое ще е от интерес и ще бъде смислено тук, в България. За мен се откроява една инициатива, която през годините е имала резултати и продължава да има. Това е програмата “Младите лидери на България”. Когато я започнахме, тя имаше 3 части, които се осъществяваха в САЩ – краткосрочно обучение по предприемачество, едногодишно обучение в университет и учебни посещения на български магистрати в САЩ. Един от най-големите успехи на програмата е лятната предприемаческа програма, в която след конкурс студенти от цялата страна имаха възможност първо да се обучават в колежа “Бабсън”, а след това да посетят различни организации и фирми в Ню Йорк, Силициевата долина и др. След завръщането си в България, както вече споменах, те създадоха Асоциацията на българските лидери и предприемaчи (ABLE). Видоизменихме програмата, защото и средата в България се промени.

- Какво беше свършил преди това Българо-американският инвестиционен фонд у нас?

- Вече споменах тази невероятна възвръщаемост от над 800% Това, за което помогна, е да посее семената на малкия бизнес в България. И голяма част от тези някога малки бизнеси сега са големи и солидни компании. Помогнахме на “Хепи”, на “Фикосота”, на “Девин” с обучения в САЩ или с първите им заеми. Има много други компании, които са на пазара, и те успяха, защото ние бяхме склонни да поемем риска да инвестираме в тях. В това число не включвам наши бивши служители, които създадоха свои фирми, например “Амета”, собственика на “Лудогорско пиле”. - В кои други страни има аналогични фондации? - В Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Албания, Русия, една за балтийските страни (Естония, Литва, Латвия), Украйна и Централна Азия, но ние не сме свързани. Нито една от тях обаче не е толкова голяма, колкото българската. Всяка има независим борд на директорите, и всяка има различна мисия и прави, каквото смята, че е важно в дадената страна.

- Свързана сте с България повече от 20 години. Какви промени видяхте през това време в страната ни? Какво най-много ви харесва тук и кое ви дразни най-много?

- Това, което най-много харесвам, са хората и тяхната гостоприемност. Изненадва ме обаче, че българите не осъзнават колко много се е променило през тези години, но това е обяснимо, защото, когато живееш в тази среда, е трудно да видиш промяната, но тя наистина е голяма. Когато аз погледна този период от 1992 г. досега, виждам наистина забележителна промяна. Единственото място, където можеше да пазаруваш преди, беше ЦУМ и нямаше избор. Сега моловете са из цялата страна и “донасят” целия свят в България. Българите могат да пътуват и да видят света. Би било страхотно, ако българите осъзнаят големите постижения, направени в страната през тези 27 години, вместо да казват, че всичко е сгрешено.

Последвайте канала на