Бизнесът иска още облекчения за наемане на работници от трети страни

Работодатели поискаха отпадане или промяна на ограничението общият брой на граждани от трети държави, работещи за местния работодател, да не надвишава 10 на сто отсредносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани. Искането беше представено по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество от председателя на АИКБ Васил Велев и от заместник-председателя на БСК Димитър Бранков.

На заседанието се разглеждат предложения за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Според Васил Велев е необходимо заложеното ограничение да отпадне или да се увеличи от 10 на сто до 30 на сто. От БСК подкрепят предложението на Велев, макар че имат по-скромни искания ограничението да се измени от 10 на 20 на сто от средносписъчния състав.
Бизнесът аргументира предложенията с нуждите на пазара на труда. Поради неблагоприятните демографски тенденции, на сто напуснали пазара на труда, влизат едва шейсет и трима, а пет -шест заминават за чужбина. Потребностите растат във връзка с ръста на БВП и на индустрията, каза Васил Велев. Той заяви, че има огромен недостиг на човешки ресурси във всички сектори. По думите му вчера са изнесени данни, че БВП би бил с четири милиарда по-голям, ако нямаше този недостиг на човешки ресурси, а според данни на МВФ загубата или пропуснатата полза е още по-голяма- седем процента по-малък БВП или 7 милиарда лева.

Работодателите посочиха, че в Румъния има цял завод с виетнамски работници.

КТ "Подкрепа" е категорично против предложението на работодателите, което според тях е в посока осъществяване на трудов и социален дъмпинг и цели да се задържат заплатите в момент, в който има условия за повишаването им, каза Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа". Синдикатите са и против предложението да бъде премахнат задължителният в момента характер на обсъждането със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани.

Григорова заяви, че е крайно време да бъде проведен открит разговор, без мишкуване и с ясни аргументи и доказателства за фактите, базирани на официални данни, не с внушения и неистини - колко и какви са свободните работни места и защо работодателите осъществяват дългогодишен натиск върху управляващите за улесняване на вноса на работници от трети държави в ущърб на българския работник. Тя цитира данни на Агенцията по заетостта към 16 януари 2018 г. , които сочат, че са обявени едва 9511 свободни работни места. Регистрираните безработни към края на декември са над 232 хил. души. "И преди някой за пореден път да обяви българския работник за търтей, напомняме, че в момента, в който той отиде в чужбина, работи и пълни бюджета на другата държава с данъци и осигуровки", заявяват от КТ "Подкрепа" в становище по проектопромените.

Предложенията за промени бяха представени от социалния министър Бисер Петков. Той уточни, че промените се правят поради необходимостта до 23 май 2018 г. България да въведе в националното си законодателство изискванията на европейска директива за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми "au pair" .

С директивата се цели да се увеличи привлекателността на ЕС като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални програми за обмен, пише в мотивите към законопроекта.

В тях се отбелязва още, че според изследване на ЕК от 2010 г. от общо 3,7 милиона международни студенти по целия свят, 1,2 милиона се обучават в ЕС. В сравнение с общия брой на студентите в ЕС делът на студентите от трети държави намалява и е малко над 5 процента. В същото време чуждестранните студенти съставляват над 10 на сто от студентите в Австралия, Нова Зеландия и Швейцария. Що се отнася до изследователите, според ЕК ще е необходим още 1 милион изследователи, за да се постигне целта на стратегията "Европа 2020" за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност до 3 на сто от БВП.

От синдикатите и от бизнеса нямат възражения към синхронизирането на законодателството с европейската директива.

Последвайте канала на