Множествена склероза - загадката за медицината

На 26 юни отбелязваме Световния ден за борба с множествената склероза (МС). Това е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Едно от най-честите на централната нервна система (главния и гръбначния мозък). Засяга както млади така и по-възрастни хора. Характеризира се с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък.

Множествената склероза е относително разпространено и макар да не е от най-масовите – боледуват от 2 до 150 болни на 100 000 души. Засяга повече жените и има прогресиращ ход.

Заради сходните симптоми с много други състояния, множествената склероза е сред заболяванията, чието диагностициране понякога отнема между 5 и 10 години. Болестта повлиява способността на мозъка да контролира функции като зрение, ходене, говорене. Нарича се “множествена”, защото се засягат множество пръснати зони от главния и гръбначния мозък. Нарича се “склероза”, защото болестта предизвиква “склероза” или уплътнение на мозъчната тъкан в засегнатите области от главния или гръбначния мозък.

Какво я причинява?

Въпреки огромната изследователска работа, все още не е известно какво причинява множествена склероза. Обсъждана е ролята на редица фактори, но точната причина остава неясна. Предполага се комплекс от фактори, включващ генетично предразположение, външни въздействия и автоимунни процеси.

Основно място в групата на външните фактори заемат вирусните инфекции. Заразяването с някои вируси при животните води до морфологични примени, сходни с тези при МС. Освен това при болни от МС често се регистрират високи нива на антитела към някои вируси (паротитен, рубеолен, Herpes simplex, Varicella zoster, Ebstein-Bar) и др.

При автоимунните процеси организмът образува имунокомпетентни клетки, които активно се включват в деструктивни процеси в собствените му тъкани. За ролята на геннетичната предиспозиция, говорят по-честите случаи на заболявания у бялата раса, натрупването на болни в някои фамилии и високата конкордантност на заболяването при еднояйчните близнаци – 26%.

Провокиране на пристъп може да се получи от: период на физически или емоционален стрес; инфекциозни заболявания като грип; температурни състояния.

 

Какви са първите белези на болестта?

Често първите белези на множествена склероза се появяват на възраст между 20 и 40 години. Клиничният ход на болестта е изключително разнообразен, в зависимост от това колко тежко е било възпалението или колко бързо е бил разрушен миелинът. В около 85% от пациентите болестта се развива като добре ограничени периоди на влошаване на състоянието - екзацербации (обикновено наричани рецидиви или пристъпи) и ремисии.

Не е възможно да се предвиди кога и къде ще възникне следващият възпалителен тласък. Понякога симптомите продължават няколко седмици. Когато възпалението утихне симптомите преминават (ремисия). Ремисията не означава непременно възвръщане към първоначалното състояние преди пристъпа.

Най-често заболяването дебютира с преходни сетивни и двигателни нарушения, следвани по честота от зрителни смущения, проявявани в болшинството от случаите с клиничната картина на неврит на n.opticus - оптичен неврит. Двигателните нарушения най-често се изразяват със повишен мускулен тонус, намалена мускулна сила и с прояви на парализа и пареза на крайниците. Промените започват по-често от долните крайници, като със всеки следващ пристъп клиничната картина се задълбочава и влошава. Обхващат се в по-тежка степен крайниците, като в симптоматиката се въвличат на по-късен етап и горните крайници. В засегнатите области изчезват нормалните рефлекси. При нарушения, локализирани в шийната или лумбалната част на гръбначния мозък, е възможно вместо повишен мускулен тонус в крайниците да се наблюдава понижен такъв, поради засягане на зоните на мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък.

Ранни симптоми:

• Замъглено или двойно виждане

• Проблеми с мисълта

• Непохватност или липса на координация

• Загуба на равновесие

• Скованост

• Изтръпване

• Слабост в ръцете или краката

Чести симптоми

• Необичайни усещания: Хората с множествена склероза често казват, че чувстват “иглички” като усещане. Те, също така, могат да имат изтръпване, сърбеж, парене, бодежи или разкъсващи болки.

• Проблеми с пикочния мехур: 8 от 10 човека имат проблеми с пикочния мехур, които могат да бъдат лекувани. Проблеми с червата, както и запекът, също са чест проблем.

• Проблеми с ходенето: Mножествената склероза може да доведе до мускулна слабост или спазми, които затрудняват ходенето. Нарушеното равновесие, изтръпналите крака и умората също са причина за затруднено ходене.

• Замаяност: Чувствате се замаяни, но без световъртеж

• Умора: 8 от 10 човека чувстват умора, която се появява предимно следобед и причинява болка в мускулите, забавено мислене и безсъние. Тази умора не е свързана с количеството работа, извършена през деня. Има хора, които казват, че се чувстват изморени и след един добър нощен сън.

• Мускулни спазми: обикновено засягат мускулите на краката. За около 40% от хората мускулните спазми са ранен симптом на множествена склероза. При прогресираща, мускулните спазми засягат приблизително 6 от 10 човека.

• Сексуални проблеми: При жените това се проявява като загуба на чувствителност в интимната зона, загуба на овлажняване на влагалището и невъзможност да се стигне до оргазъм. При мъжете може да се изрази в невъзможност да получат ерекция. В допълнение към тези проблеми се среща и липса на желание за секс.

• Проблеми с говора: около 40% от хората с множествена склероза имат затруднения с гласа или речта. Симптомите могат да бъдат объркване на думи, размяна на букви в речта, твърде високо говорене или пък твърде ниско, но да е необичайно за човека. В по-напредналите стадии някои хора имат проблеми с преглъщането.

• Проблеми с мисълта: Около половината от хората с множествена склероза имат затруднена концентрация, която идва и си отива. За повечето хора това означава забавено мислене, невъзможност за задържане на вниманието или размита памет. Множествената склероза обикновено не променя вашия интелект, способност за четене и разбиране на разговор.

• Треперене: Около половината от хората имат тремор, който може да варира от незначително треперене до трудно извършване на ежедневни дейности.

• Проблеми със зрението: това е един от първите симптоми. Обикновено е засегнато само едното око и др.

Какво е разпространението на болестта?

Честотата на множествена склероза варира в различните части на света. Тя нараства с отдалечаване от екватора в двете земни полукълба. Бялата раса е по-предразположена към развитие на множествена склероза. Очертава се тенденция да се среща по-често в области с по-високо ниво на икономическо развитие и с по-високо ниво на хигиенни навици. Вероятно децата от тези области не са изложени на действието на определени фактори от околната среда, които взаимодействат с имунната система

 

Може ли да се лекува?

Не съществува медикамент, който да лекува множествена склероза. Все пак разработени са редица медикаменти, които повлияват симптомите при множествена склероза или променят тежестта и честотата на отделните пристъпи.

Кортикостероиди - са средството на избор, с което се повлияват пристъпите. Те имат противовъзпалително и имуносупресивно действие, но краткотраен ефект. Не повлияват прогресията на болестта. Прилагат се за ускоряване на възстановяването при отделния пристъп.

Имуномодулатори – интерферони - статистически е доказано, че намаляват честотата и риска от развитие на нов пристъп. Проучванията показват, че те забавят настъпването на инвалидизация. Те спират прекомерните реакции на имунната система. Също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и така повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нов тласък оплакванията са по-леки. Така се забавя развитието на инвалидността. Лечението с интерферон не води до пълно излекуване.

Въпреки провежданата терапия възможно е отново да настъпят пристъпи на фона на лечение с интерферон и да нарастне степента на инвалидност. Освен това наблюдаваният ефект върху хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен, а е възможно при някои да не се постигне успех по отношение честотата и тежестта на пристъпите.

Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид. Намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентен ход на болестта.

 

Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine, Cyclophosphamide.


 

Последвайте канала на