Холандците гласуват на парламентарни избори, чийто резултат е по-непредвидим отвсякога

Холандците гласуват днес на парламентарни избори, чийто резултат е по-непредвидим отвсякога. Избирателите ще трябва да избират между 1000 кандидати от 28 партии. Очаква се 150-те места в долната камара да бъдат разпределени между 14 от тях, като някои формации ще имат само по един депутат, съобщи ДПА.

Предизборните сондажи показват, че поне четири партии ще са необходими след изборите за формиране на управляваща коалиция, въпреки че данните от проучванията са с висока степен на несигурност, тъй като голям брой от избирателите не бяха решили за кого да гласуват дни преди изборите.

Друг фактор за непредвидимост е отхвърлянето от традиционните формации на антиислямската Партия на свободата на популиста Герд Вилдерс, която се очаква да получи до 25 депутатски места, колкото ще има вероятно и най-голямата Народна партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте. До декември Партията на свободата беше начело по популярност в сондажите с предложенията си за прекратяване на имиграцията, затваряне на джамиите и забрана на Корана, преди подкрепата за нея да намалее през последните седмици. Една от причините е може би възприетата по-крайна позиция от Рюте, който призова имигрантите да приемат холандските ценности или да си ходят у дома.

Онова, което е ясно, е, че сегашната коалиция между либералите от Народната партия за свобода и демокрация на Рюте и социалдемократите от Партията на труда няма да оцелее, казват наблюдателите, цитирани от агенциите.

Създаването на управляваща коалиция ще се усложни и от факта, че както се очертава, нито една от големите партии няма да си осигури ясен мандат да оглави правителство. В това отношение Холандия може да се озове в положението на съседна Белгия, където бяха необходими пет месеца за съставяне на правителство през 2014 г., а през 2010-2011 бяха нужни 541 дни коалиционни преговори.

Според политолога Кристоф Якобс, цитиран от Ройтерс, Холандия винаги се е отличавала с множество малки политически партии. Новото сега е, че т. нар. големи партии са станали твърде малки.

Като най-вероятен се смята сценарий, при който ще бъде съставено правителство на малцинството с участието на дяснолибералната Народна партия за свобода и демокрация, ляволибералната Демократи-66 и дясната Християндемократическа партия, които се очаква да получат общо 63 места в парламента, ако бъде осигурена подкрепата на други партии. Този тип коалиции обаче са нестабилни и може да се стигне до нови избори, припомня Ройтерс.

На днешните избори се гледаше като на тест за антиимигрантските настроения в страната дори преди спора с Турция през уикенда, който изведе имиграцията и национализма на първо място в политическия дневен ред. Сега въпросът е дали този спор ще облагодетелства Вилдерс или премиера Рюте, чийто кабинет забрани на турски министри да участват в митинги в Холандия.

Резултатите от холандските избори, а по-късно през годината и от изборите във Франция и Германия ще покажат също дали след Брекзита и избирането на президента Тръмп в САЩ сегашните настроения срещу традиционните политически партии представляват непосредствена заплаха за оцеляването на Европейския съюз, посочва Ройтерс.

Последвайте канала на