Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер

Днес се празнува един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството. На Бъдни вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни.

Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за
благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер, коментира пред БТА етнологът Цветана Манова. Не само според народното вярване, а и според съвременната наука чесънът е билка и носи здраве. Заради това паничката със счукан чесън е най-важната на Бъдни вечер, твърди Манова.

Освен чесън, в нея се счукват орехи и ленено, или конопено семе. Сместа се поставя на масата и всеки, който мине край нея бърка вътре и заедно с малко вода я намазва зад ушите. Обичаят се прави, за да бъдат здрави всички през годината. Миризмата на чесън е задължителна и не е признак на лош вкус, а е пожелание за здраве, уверява Манова.

Подготовката за Бъдни вечер /Божич/ започва рано сутринта, когато най-младата жена в къщата облича нова празнична дреха и обува големи обувки. Те трябва да са по-големи, отколкото носи, защото според народното вярване, когато на стопанката хлопат обувките, кокошките ще снасят много яйца. След като обуе обувките и си измие ръцете три пъти на чешмата, стопанката започва да меси хляб.

В традиционната за Божич питка с късмети освен паричка - символ на богатството, се слага и дрянова пъпка. Който я получи ще бъде здрав през цялата година, защото дрянът е най-жилавото дърво и най-рано цъфти. В питката може да се сложат още всякакви късмети, каквито реши домакинята - обикновено това са бобче, копче, житно зърно и т.н.

На Бъдни вечер се прави не само питка с късмети, но и голяма пита. Тя се нарича Боговица, защото празникът е свързан с вярването, че тогава се е родил Господ-бог. От питата се раздава на всички вкъщи. Меси се още хляб, по един за всеки вид отглеждано животно - овце, волове, агнета и др., за житото, пчелите и т.н. Старите българи слагали на трапезата най-голямата пита, после по-малката и така трупали голяма камара от хляб, за да си пожелаят през следващата година да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни. Рано на другата сутрин носели хляба на пчелите, воловете и т.н.

Докато стопанката още приготвя Бъдни вечерската трапеза тя връзва червен конец на тенджерата с ошав, за да пожелае по този начин здраве на всички, разказа Манова. Освен постни сърми, баница с тиква и орехи, на трапезата може да бъдат сложени и панички с мед и с житни зърна - за здраве и богата реколта. В голяма панера се нареждат и орехи, ябълки, круши. Тази вечер всичко е благословено. И понеже благословеното носи здраве, каквото и да хапнем от трапезата, ще ни донесе здраве.

Бъдни вечер се нарича още Сита вечеря. Никой не може на Божич да откаже храна. Никой не трябва да стане от трапезата дори леко гладен, за да не е гладен през годината. На Бъдни вечер сядаме рано на трапезата, още по светло. Колкото по-рано седнем, толкова по-рано ще узрее житото. Освен това не се става от трапезата, за да не стават кокошките, когато легнат да снасят яйца. Когато на някой се налага да стане, върви приведен, защото по този начин си пожелава житото през следващата година да бъде толкова високо, че малко да се понаведе.

На Бъдни вечер всичко, което правим, е пожелание за здраве и късмет през годината. През деня един мъж от семейството отива в гората и отрязва дъбово дърво. Довлича го до дома на дясното рамо и го слага в огъня. Дървото гори цяла нощ. На Бъдни вечер не трябва да загасва огънят, нито осветлението.Трябва всичко да е светло, защото това е най-светлата празнична нощ в традицията на българите. Когато опитаме от всичко, на малка софра най-възрастният слага по малко от ястията на трапезата, излиза на терасата и казва "Джермане-е-е,Ормане, къде да си тук да дойдеш да вечеряме. А през лятото никъде да не те видим".

Старите българи са вярвали в бога на гръмотевиците Джерман. Те го канели на богатата трапеза, за да не унищожи през лятото реколтата с градушка. След като най-възрастният се прибере, извикал бога на гръмотевиците, той раздава орехи. Всеки вижда каква е ядката на падналия му се орех - ако е пълна, животът му ще е пълен и ще е здрав през годината. Едва след това на всяко дете пак най-възрастният дава по равно количество орехи. Децата се нареждат на една линия, отпред се забива голям пирон, на който се поставя малка стотинка.

Който улучи стотинката, събира по един орех от всички останали. Победителите се връщат вкъщи с пълни джобове орехи. Масата на Бъдни вечер не се прибира, за да дойдат боговете да вечерят с нас. Както и тези, които вече не са между живите. В святата нощ с никой по никаква причина не може да се караме, защото тя се смята за начало на новата година.

Последвайте канала на