Кунева притеснена, че 90% от младите не знаят почти нищо за комунистическия режим

Много е тревожно това, което се видя по повод на 25 години от падането на Берлинската стена, че 90 процента от младите хора - между 15 и 35 години, заявяват, че не знаят нищо или почти нищо за комунистическия режим. Това каза вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 в отговор на парламентарен въпрос за изучаването в училищното образование на престъпленията на комунистическия режим.

Днес ние сме дали оценката си за този исторически период в редица международни актове и национални закони, посочи министър Кунева и добави, че ролята на образованието за формиране на правилни нагласи към близката ни история остава ключова. Българското училище и в момента откликва на тази необходимост, каза вицепремиерът. Кунева припомни, че и сега в обучението по история и цивилизации знания за комунистическия период се придобиват в три класа - шести, десети и 11-и. През 2012 г. учебниците са преработени поради нуждата от обективно и задълбочено представяне на този период. Проблемът досега обаче не е в липсата на проблематиката в програмите и учебниците, а е в по-малкия брой часове по история, съчетан с факта, че този период е в края учебниците и за него не остава достатъчно време, заяви министър Кунева.

Тя отбеляза, че новият Закон за предучилищното и училищното образование и новият учебен план дават много повече възможности за задълбочено изучаване на престъпленията на тоталитарните режими. Проектите на нови учебни програми по история и цивилизации разполагат тази проблематика отново в три класа - седми, девети и десети. В седми и в десети клас, когато се изучава изцяло българска история, часовете са увеличени, така в десети клас българската история ще се изучава не в 72 часа, както е досега, а в 126 часа годишно. Така се създават предпоставки, не само за запознаване, но и за обективно и задълбочено изучаване на този период, каза министър Кунева. Към това ще добавя и възможностите, които предлага гражданското образование, което в първите три етапа се осъществява интегрирано - през редица предмети. Сред тях са история и цивилизации, български език и литература, философия. В последния етап - в 11-и и 12-и клас, гражданското образование ще е отделен учебен предмет, в който отново ще намерят място тези проблеми, посочи вицепремиерът.

Допълнителни възможности за обстойно изучаване на тоталитарните режими на 20-и век и на техните идеологии дава и профилираната подготовка по история и цивилизации в 11-и и 12-и клас, където може да се обособят отделни избираеми модули, съобщи министър Кунева. Тя отбеляза, че вече чрез предоставената на училищата автономия - в избираемите и във факултативните часове, те ще могат да въвеждат предмети и проблеми по тяхна преценка.

Последвайте канала на