Зелената Коза ностра (Част 5): Швейцарският номер за милиони

5. Яростта на „еколозите” срещу Пирин, Рила и Витоша

В поредица от материали „Труд“ представя на своите читатели и институциите причините, поради които от 10 години в България е блокирано развитието на зимния туризъм - сфера от икономиката, която има голям потенциал за инвестиции и разкриване на хиляди работни места. В Европа само три държави - Франция, Италия и нашата, имат условията да развиват и морски, и зимен туризъм. Първите две са световни лидери, а ние сме на опашката.

Въпреки уникалните природни дадености на страната ни всичко се задушава от агресивния натиск на група неправителствени организации, финансирани от чужбина и усвояващи по-голямата част от европейските програми за екология. Тези НПО работят с подкрепата на грантовите медии, а пасивното и сервилно поведение на държавните институции им помага.

Посочвайки с факти и документи дейността на „природозащитниците“, вестникът разплита финансирането, зависимостите и целта на войната срещу зимния туризъм в България. В петата част от поредицата вижте защо партия „Зелените” и Коалиция „За да остане природа в България” така яростно се противопоставят на новите планове за управление на парковете Рила, Пирин и Витоша.

„Еколозите” от Коалиция „За да остане природа в България” и партия „Зелените” от години блокират инвестиционни проекти на територията на цялата страна. Тяхна жертва не са само частни бизнес начинания, а и държавни, и общински.

Освен зависимостите от чужбина, най-вече по линията на частното швейцарско сдружение WWF - Световен фонд за дивата природа, има още седем милиона причини, поради които Коалиция „За да остане природа в България” и партия „Зелените” са изключително яростни и се опитват да провалят новите планове за управление (ПУ) на Националните паркове Пирин, Рила и Природен парк Витоша. Точно толкова - 7 милиона лева, е сумата, която „еколозите” изгубиха, след като не успяха да спечелят конкурсите за актуализация на ПУ на трите парка.

Тези документи са изключително важни, защото определят развитието на въпросните територии за 10 години напред. Те указват каква дейност се допуска в парковете, определят размерите на туристическите зони, регламентират да има ли спортни съоръжения, лифтове, писти и други атракциони, обслужващи туризма.

В същото време защитените територии в България, включително и зоните в „Натура 2000”, покриват почти 50% от страната. За всяка такава зона се прави план за управление. Досега поръчките за тези проекти масово се печелят от „природозащитниците”, които еднолично определят бъдещето на тези места, без да се съобразяват с друго мнение.

Един от основните методи, освен публичното очерняне на плановете на НП Пирин, НП Рила и ПП Витоша, са напечатаните 1000 бланкетни отрицателни становища с един и същ текст. Те са депозирани в дирекциите на трите парка и в Министерството на околната среда и водите. Целта е да се затрудни работата на администрацията и да бъдат компрометирани плановете. Така в обществото ще се насади мнението за рекорден брой негативни оценки, а всъщност те са еднакви и са написани от няколко души.

Казусът „Рила”

Планът за управление на НП „Рила” от 2001 г. също е с чуждо финансиране, като този път загрижени за нашите паркове са от Американската агенция за международно развитие.

Както и в ПУ на НП Пирин, и тук рестрикциите са толкова големи, че е абсолютно забранено не само строителството, но и изграждането на спортни съоръжения, лифтове и влекове, трасирането на ски писти на цялата територия на парка.

Единствено се довърши започнатият още през 1996 година проект на лифт до Седемте рилски езера. Веднага след неговото пускане неизвестни се опитаха да прережат въжето. А благодарение на съоръжението годишно над 100 000 души имат възможността да отидат и да видят езерата. Като част от социалния ангажимент през годините досега хиляди хора с физически увреждания са имали невероятното щастие със собственици си очи, на живо, да се насладят на тези красоти.

Около 2008 година в кампаниите за блокиране на всякакви инвестиционни намерения в Рила активен участник е французинът Давид Моран. Той е бивш директор в британската банка „Барклис”, но се отказва от банкерството и създава асоциацията „Франция - Рила”. Битката срещу този единствен лифт е толкова яростна, че от Коалиция „За да остане природа в България” финансират протести чак в Брюксел. Там те получават подкрепата на холандската евродепутатка от „Зелените” Маргарете Аукен. Сигурно не е случаен фактът, че организации от Коалиция „За да остане природа в България” са спонсорирани от холандски донори, включително и от пенсионни фондове с изключително сериозни суми.

Въпреки положените усилия изработването на актуализирания план за управление на НП „Рила” се изплъзна на Коалиция „За да остане природа в България”. Проектът е и с най-голямо финансиране - над 4 милиона лева. Сега „еколозите” искат и неговото отхвърляне и както в случая с НП Пирин обявяване на нова тръжна процедура, макар че общественото обсъждане на плана беше на 19 ноември и на 19 декември предстои внасянето му за разглеждане и утвърждаване в МОСВ.

Жертвата Витоша

Най-голямата жертва на кампаниите на „еколозите” срещу зимния туризъм и ски спорта е Витоша. До промените, започнали през 1989 година, тя бе място, кипящо от живот, с десетки хижи и почивни станции. Там се провеждаха училищни състезания, републикански първенства, Балканиади, Универсиади, имаше ски шанца, трасета за ски бягане. В надпреварите участваха по няколко хиляди скиори. За софиянци бе традиция през съботите и неделите да са в планината. В момента по склоновете цари разруха, голяма част от хижите и станциите не функционират. Лифтовете „Романски”, „Спас”, „Боби” и „Заека” не работят, както и княжевската кабинка. Останаха единствено „Лалето” и „Симеоновският”.

За всичко това пряка вина имат безумията в сега действащия ПУ на ПП Витоша. Този недодялан документ е разработван цели девет години - от 1996 до 2005-а. Финалната редакция е извършена от тогавашния директор на парка Тома Белев. Планът е толкова некадърно изработен, че на една страница се допуска подмяната на старите лифтове с нови, а на другата това е забранено. На трета се разрешава изграждането на спортни съоръжения, на четвъртата има абсолютна забрана. Дори Драгалевският манастир е сложен в зоната на пасищата.

Не е и тайна, че поради ужасното управление на парка по времето на Белев петима души загинаха след злополуки на Боянския водопад - защото планът не позволявал изграждането на предпазен парапет.

Но освен финансовата страна на въпроса, Витоша е жертва и на личните амбиции на бившия шеф на парка. Тома Белев не може да се примири, че той или негов приближен не оглавява ПП Витоша. Това го амбицира да е начело на всички кампании срещу възможността за развитие на планината. За атаките „екологът” си е осигурил подкрепата на част от Реформаторския блок и няколко общински съветници в София. С тяхна помощ Белев и компания опитват да манипулират институциите и столичани с лъжи, че новият план за управление на ПП Витоша ще даде възможност не само за презастрояване, но и ще бъде издигнат „комплекс, по-голям от Люлин и Младост взети заедно”.

Доказа се, че твърдението е пълна фалшификация, защото в новия ПУ изрично е забранено строителството на нова леглова база, в това число хижи, почивни станции, хотели и места за подслон. Единствено е дадена възможност за ремонт и модернизация на съществуващите занемарени и разрушени хотели, хижи и почивни станции, за да може да се възстанови наличната леглова база от 4000 места, но без да се изгражда нова.

В „Зоната за туризъм” се разрешава изграждане само на спортни съоръжения, но след задължително извършване на екологична оценка и утвърждаването й от МОСВ.

Вероятността „Витоша” да се превърне в модерно място с нови лифтове, писти и спортни съоръжения, се осуетява от „Зелените” поради лични амбиции и клиентелистки интереси.

Провалът на плана за Витоша ще означава, че в следващите 10 години планината ще остане в същия безобразен вид, а всички гости на София ще продължават да се чудят защо е допуснато такова нещо. „Зелените” ще усвояват още милиони за „спасяването” на лешояди, орли, лалугери и невестулки, а основните потърпевши ще са хората, за които планината на практика остава затворена.

Поръчката за Пирин

Сега действащият ПУ на НП Пирин е разработван в периода 2003-2004 година от екип с ръководител ландшафтен архитект Людмила Димитрова. В екипа участва и „екологът” Тома Белев, тогава директор на ПП Витоша.

Изготвянето на ПУ е финансирано с подкрепата на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. В тази разработка, наред с всички рестрикции, най-показателна е забраната за строеж на нови лифтове, макар те да са най-екологичният начин за достъп до планините и самата Швейцария да е построила хиляди такива съоръжения.

Забраните не са случайни. Това е именно периодът, през който България дава категорично заявка за влизане в ЕС и притокът на чуждестранни инвестиции, туристи и компании е огромен.

Потенциалът ни да сме конкуренти в туристическия пазар се потвърждава от доклад, изготвен от депутата Венсан Ролан през 2006 година и адресиран до тогавашния премиер на Франция Доминик дьо Вилпен.

В документа Ролан изтъква невероятните възможности на България за развитие на зимния туризъм и ски спортовете. От доклада е видна тревогата, че традиционният контингент английски туристи във Франция ще намалее заради развитието на нашите курорти.

Близо 10 години след този документ у нас почти не са построени нови лифтове и писти, а в българските планини се вият километрични опашки от автомобили и автобуси.

Следвайки финансовите си интереси и за да влияят на развитието на парка, от Коалиция „За да остане природа в България” създават консорциум „Обединение Пирин 2014” с ръководител на екипа Тома Белев, който се включва в търга за изработване на проекта.

На 28.12.2012 година, в навечерието на новогодишните празници, поръчката е обявена. Сериозните съмнения, че тя е нагласена в полза на обединението, се дължат на факта, че няколко месеца преди това, на предопределен търг за координатор на проекта за новия план е определена фирма на споменатата по-горе приближена на Белев Людмила Димитрова, която за това получава 1 070 000 лева.

Другото съмнително е, че в комисията, която отваря офертите на кандидатите за изработка на ПУ на Националния парк, трима членове са от дружеството на Димитрова и само двама от дирекцията на парка. Резултатът от тази сериозна подготовка е налице. При отварянето на документите от четирите кандидатстващи фирми три са отстранени още на този етап, а избраният изпълнител е, разбира се, „Обединение Пирин 2014” на Тома Белев, въпреки че то е предложило най-висока цена - 2 милиона лева.

След избора две от отстранените фирми завеждат дела. За година и половина всички съдебни инстанции отхвърлят решението на комисията, избрала „Обединение Пирин 2014” и поръчката е възложена на „Пролес инженеринг”. Дружеството я изпълнява срещу 1 400 000 лева - с 600 000 по-малко от офертата на Белев и компания.

От тогава до днес Коалиция „За да остане природа в България” е абсолютно непримирима и прави всичко възможно да се отхвърли планът и да се възложи изработването на нов с допълнително финансиране.

В компрометирането на проекта, който преди три месеца е предаден в МОСВ и се очакват процедурите по одобряването му, се включиха и „Прозрачни планини”, управлявани от Андрей Ралев, както и „Зелени закони” начело с Тома Белев и Андрей Ковачев. За целта им е осигурено финансиране от близо 1 милион швейцарски франка. Със сигурност част от тези пари отиват за организиране на непрекъснатите „спонтанни” улични протести, използвани за натиск над държавните институции и манипулиране на общественото мнение.

Последвайте канала на