НСИ: Под прага на бедност през 2014 г. са били 1 578 300 българи

Над 21% от населението в страната живее в бедност, а над 33% в тежки материални лишения. Освен това рискът от попадане в тази графата се увеличава с всяка година. Най-бедни са областите Кърджали и Пазарджик. Това са изводите от изследването на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот", което е публикувано на сайта на института.

Данните са за 2014 година.

Миналата година линията на бедност в страната е била 323.75 лв. средно месечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 578 300 души или 21.8% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.

Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10.8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.8 процентни пункта по-висок в сравнение с едночленно домакинство - мъж. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения.

Най-голям брой хора изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49.9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (49.6%). Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процентни пункта. През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в област София (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33%, Сливен - 30.8%, и Ямбол - 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 8.5%, Плевен - 11.8%, и Кюстендил - 14%. Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана - с 13%, Кърджали - със 7.5%, и Русе - с 1.9%. Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%).

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик - 32.6%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 8.1%, при 33.4% за област Пазарджик. В областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, Варна и Сливен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В седем области - Добрич, Смолян, Монтана, София, Разград, Габрово и Благоевград, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Последвайте канала на