Музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт – премиерата на Русенската опера на „Моцартовите празници” в - Култура

07 август 2015 10:18
1579
0

Последните произведения на Моцарт: неговата най-съвършена оперна творба „Вълшебната флейта” и разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора „Реквием” ще прозвучат тази година на ММФ „Моцартови празници” на 13 и на 15 август на брега на езерото пред хотел Риу Правец Ризорт.

„Вълшебната флейта” е една от най-успешните и впечатляващи постановки на Държавна опера-Русе, а „Реквием” на Моцарт е съвместна продукция на ММФ „Моцартови празници” и Държавна опера-Русе и се подготвя специално за фестивала. Премиерата е на 11 август в Русе, а на 15 август – в Правец.

Сценичният вариант на „Реквием”-а на Моцарт е по идея на Христина Ангелакова – артистичен директор на „Моцартовите празници” в Правец, която събира звезден екип за осъществяването на своите намерения. Оперната прима предлага на директора на Русенската опера Найден Тодоров спектакълът да се подготви с оркестъра, хора и балета на театъра и мигновено получава неговото съгласие. Христина Ангелакова избира режисьора Огнян Драганов да се заеме с концептуалната разработка и режисурата, кани примабалерината Силвия Томова за хореограф, италианския световно признат художник Салваторе Русо да направи костюмите и декора и постоянния диригент на Римската опера Карло Донадио да дирижира спектакъла. Всеки от екипа има своя изключителен принос за осъществяването на нестандартния проект. Изминали са месеци на срещи, дискусии, размяна на идеи, на имейли и новата постановка на „Реквием” на Моцарт вече може да се опише, а съвсем скоро и ще се пресъздаде на сцената. Основната тежест е върху хореографията и режисьорската трактовка на добре познатата гениална творба. Режисьорът Огнян Драганов добавя говорни текстове от „Ад” на Данте и развива идеята за вечната борба между Доброто и Злото, за редуването на контрастите в нашия живот, за „силата” на земната суета. Двама актьори ще се преобразят в символите на Ангела и Демона, за да напомнят на изгубения в своята обезумяла надпревара свят, че нищо не остава незабелязано.

Силвия Томова е категорична, че в спектакъла на Реквием-а целта не е танците да доминират – те са в хармония с текста и музиката, с настроенията и емоцията, които внушават гениално написаните ноти. Танцът допълнително подсилва внушението със своите изразни средства. Реквиемът ще започне с танц, балетни платна се предвиждат в частите Dies irae /Божи гняв/, Lacrimosa и на финала - Lux aeterna /Вечна светлина/.

Декорът на сцената изобразява музикалния инструмент орган – символ на всеки католически храм и носещ в себе си усещането за монументалност – на звука, на религиозните и дълбоко философски текстове, на силата на вярата.

Салваторе Русо не случайно е решил костюмите в сив цвят. Легендата разказва, че точно в такъв цвят е бил облечен Човекът-Поръчител на Реквиема. Безличен, безименен, сив! В различните части на Реквием-а настроенията се пресъздават със смяна на цветовете...

„Реквием” на Моцарт ще бъде представен като музикално-танцов спектакъл без да се нарушава цялостната музикална структура на месата. Участват солистите Беса Лугичи /Косово/, Снежинка Аврамова, Николай Моцов, Ивайло Джуров /в Русе – басовата партия ще изпълни солистът на Русенската опера Момчил Миланов/, актрисата Бойка Велкова, басът Пламен Бейков /актьор/, хор, оркестър и балет на Държавна опера-Русе. Диригент Карло Донадио /Италия/, режисьор Огнян Драганов, хореография Силвия Томова, художник на декора и костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Стелияна Димитрова.

РЕКВИЕМЪТ (requiem aeternam – букв. ‘вечен покой’, лат.) е тържествена траурна меса /заупокойно богослужение/ в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт.

Реквием Моцарт завършва творческия път на Моцарт, това е последната творба на композитора. Този факт ни кара да възприемаме музиката му по много специален начин, като епилог на целия му живот, като художествено завещание. Моцарт пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791 г., но тогава той не е бил в състояние да пристъпи към работа – трябвало е първо да завърши оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната флейта". След премиерата на последната си опера композиторът изцяло фокусира вниманието си върху Реквием.

Моцарт е вече сериозно болен, когато пише „Реквием”-а. Той умира и е знаел, че дните му са преброени. Работил е с безпрецедентна бързина дори и за него, и въпреки това не успява да го завърши: от 12 замислени части, успява да приключи непълно 9. Моцарт оставя голямо количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием”-а.
Моцарт Реквием е завършен от любимия ученик на Моцарт Ф.Кс. Зюсмайр, който е наясно с намеренията на Моцарт. Зюсмайр старателно отбира от оставените ноти на Моцарт всичко, което се отнася до Реквиема.

„Реквием” на Моцарт поражда множество легенди и дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайр. Експертите-музиколози смятат, че текстът е автентичен до първите 8 такта на "Lacrimosa", след това вече е делото на Зюсмайр, който довършва творбата на базата на черновата на Моцарт, предварителни скици и устни инструкции на композитора.

„Реквием” на Моцарт се смята за едно от най-ценните му и мистериозни произведения, изпълнено е за първи път на погребението на композитора.