Паметникът “1300 г. България” не е културна ценност

Главният архитект на София Петър Диков присъства на дебат в “Червената къща” за съдбата на монумента "1300 г. България" пред НДК. През декември СОС реши той да бъде преместен, а на мястото му да се възстановят паметните плочи на загиналите от Първи и Шести софийски пехотен полк. Авторът на паметника проф. Валентин Старчев обжалва решението в съда, съобщава "24 часа".

На дебата, който продължи 4 ч. и беше прекъсван често от подвиквания и скандали между присъстващите, стана ясно, че паметникът не е защитен от закона и няма статут на културна ценност.

Зам.-кметът по култура на София д-р Тодор Чобанов заяви, че акт 16 на монумента е анулиран през 1983 г. заради сериозните пропуски по време на строителството. До 2006 г. монументът е бил безстопанствен и не е имало кой да го поддържа.

Шефът на Съюза на българските художници Любен Генов настоя двата паметника да не се противопоставят и даде пример с “Тайната вечеря”, която също в началото не била харесвана. Остра реакция предизвика и твърдението му, че “категориите красиво и грозно не са решаващи за художествената стойност на едно произведение”. Той поиска експерти да решат двата казуса.

Шефът на специализирания експертен съвет към Министерството на културата проф. Христо Харалампиев заяви, че съветът не подкрепя местенето на паметника, а мемориалът трябва да се изгради в Южния парк. За да бъдел възстановен до НДК, трябвало да се изградят наново и старите казарми. Зад запазването на “1300 г. България” застанаха и от сдружение “Трансформатори”.

“Този паметник ме обижда още с появата си. Намразиха го много хора. Зарадвах се искрено на прозвището, което хората му дадоха. Около него няма живот. Мъртъв е от самото начало. За какво се борят институциите, които искат да го запазят - за гилдийни интереси. Класическо произведение на изкуството не се става с експертно решение”, заяви културологът проф. Александър Кьосев.

Иво Антонов от Министерството на отбраната попита защо при разрушаването на паметните плочи заради строителството на НДК творческите съюзи не са се борили така, както сега. Той цитира закона, според който войнишките паметници трябва да останат на мястото, на което са били.

Проф. Велислав Минеков каза, че две творби на проф. Старчев са били преместени в Музея на соца. “Ако тогава авторът е бил съгласен, защо сега не е? Завел е дело срещу общината, но защо не е завел и дело срещу музея?”, попита проф. Минеков.

На дебата имаше предложения да се обяви конкурс за възстановяване на мемориала, но със запазване на паметника и за референдум с местните избори.

Последвайте канала на