-
28 септември 2011 21:44
- 4348
- 5
Двадесет и кусур години след като бутнахме комунизма, военната професия не стана нито по-престижна, нито по-привлекателна от преди.
Съвсем недалновидно, без оглед на обстоятелствата и ресурсите, политиците натиснаха войската да махне наборната служба. Което стана факт през 2008 г., пише "Труд".
Въпреки предупрежденията на тогавашния шеф на Генщаба ген. Златан Стойков, че армията, респективно държавата, не са готови за това. Но у нас често е така: военните нито някой ги пита, нито ги слуша. Тогава немски генерали попитаха дипломатично наши висши офицери: “Ооо, ставате напълно професионална армия. Сигурно имате много пари? Или сте ги осигурили?” Шефовете от Бундесвера вероятно не са предполагали, че нито първото е вярно, нито второ. Между другото икономическият колос на Европа - Германия, едва тази година премахна задължителната казарма.
Основополагащ принцип във всяка демократична държава е армията да се командва от генералите, но да се ръководи от политиците.
Така и трябва да бъде - стига политиците да разбират проблемите на армията. Най-голямата беда е, че днешните партийци все още вярват, че родният, вече капиталистически войник, при това платен, трябва да служи по социалистически мотивирано за родината, ако може без пари. Просто заради един гол патриотизъм.
Преди Желязната завеса войската идеологически бе заливана с клишета за братската солидарност с армиите от Варшавския договор и социалистическия интернационализъм. Тогава всеки, навършил 18 г. мъж, обличаше униформата, защото конституцията го задължаваше да пази отечеството.
След като падна Стената, подходът остана същият, само се смениха клишета. Сега от натовския ни войник пак се иска да пази държавата и “международното положение” срещу обидно ниска заплата. Да, но с абревиатурата НАТО той не може да нахрани децата си. Те го гледат в ръцете и искат хладилникът да е пълен.
Един от неприятните кошмари на обществения живот у нас е, че всичко се политизира. И то до крайност. Дори и по проблемите на най-националната институция - армията, още няма консенсус. Включително и за това какъв трябва да е социалният статус на военните, от който пък в немалка степен зависи престижа на професията им
Не знам дали някой си спомня разгорещените дебати в парламента по повод ветото на президента върху поправките в Закона за отбраната заради орязване на социални придобивки. Тогава депутати нарекоха претенциите за по-висок социален статус в армията, и особено правото на военния да си купи веднъж за времето на цялата служба жилище от фонда на МО, което бе премахнато, “жив тоталитаризъм”. По пътя на подобна логика би следвало Германия, където редникът от Бундесвера, след като напусне армията, започва да взема 3200 евро пенсия, при средна за страната 1100 евро, трябва да е много тоталитарна държава. Диктаторска държава би следвало да са и САЩ, щом там войникът тръгва със стартова заплата над $1000 и ако пътува със собствена кола до работата, му се заплащат пропътуваните мили. Всеки ден. Всеки месец.
Но защо да сравняваме българския войник с немския и щатския му колега. Да видим каква е ситуацията в северната ни съседка. В Румъния боецът се радва на заплата от около 700 евро.
Интересното е, че по време на знаковите дебати в парламента, за които стана дума, депутатът, който особено се палеше и защитаваше орязването на социалните придобивки в армията, бе признал в интервю пред столичен вестник, че ходи с джобни пари от порядъка на около 500 лв. Защото не обичал, ако му се наложи да седне в заведение с приятели, друг да му плаща сметката. Все си мисля, че родният войник, офицер или генерал, дори и военният министър, не могат да си позволят такива джобни.
Знаете ли колко беше първата заплата на българския рейнджър? 299 лв. Да, точно толкова, няма грешка. Срещу тези пари от него се искаше да е 24 часа на разположение на службата. Чистачките в МО, въпреки че и техният труд е достоен и за уважение, не получаваха толкова малко. Спомням си, че тогава боец, който подаде рапорт и се уволни, ми каза: “Извинявай, ама тези пари ще си ги докарвам и без да работя. Ще заставам сутрин пред женската баня в града и на всяка ще казвам “честито, булка”. Така левче по левче - ето ми заплатата”. Макар и ироничен, коментарът бе убийствено правдив.
Това бе и основната причина бойците масово да напускат. В казармите през 2008 г. се отвори вакуум от близо 3000 вакантни места (сега те са 1200). Армията бе пред разпад и това го знаеха генералите. Такава е истината и не бива да се крие. Сега всичко може да се говори за бившия военен министър Николай Цонев, но ако сме обективни, трябва да признаем, че той спря опасната тенденция и върна войниците в казармите. Като вдигна заплатите, направи безплатни общежития и детски градини за семействата на армейците.
Сбърканата философия на разбирането, че винаги ще има кандидати за войници, е оправданието с кризата. МО разчита на безработицата да пълни поделенията с желаещи. Това е така, но няма да е вечно. Когато държавата стъпи на крака, при сегашните параметри на заплащане, войнската професия ще стане пълен аутсайдер на пазара на труда.
Сега основната заплата на войника вече е 546 лв.
Към нея той получава различни добавки, включително и тези 15% (те са за всички звания), на които в армията им се радват като на “цоневки”. Много от бойците обаче постъпват в армията заради възможността да ходят на мисии навън. Ако се върне жив и здрав, а не в ковчег, след две мисии рейнджърът може да си купи жилище. Но след 3 години, като се изтеглим от Афганистан, и тази примамка ще отпадне.
Драстичен е проблемът и с възрастовата граница, до която могат да служи войникът- 45 години. Когато го уволнят обаче, той излиза на улицата без пенсия, защото няма прослужени 25 години, тъй като никой не влиза в казармата на 20. След промените в Кодекса на труда той ще трябва да се записва в армията вече на 18-19 г., защото започна плавно вдигане на изискуемия стаж за пенсия.
Последвайте канала на
Свързани новини
Честито Рождество Христово!
Сираков: Темата в Левски сега е "надграждане" - ще се опитаме да намерим най-добрия треньор
Томаш със силни думи, отправи призив да се помогне на детето на Мартин Дечев
Годината на Локомотив (Пловдив) - обзорът на Sportal.bg
Гуардиола: Трябват ни резултати възможно най-бързо
Ботев се разплати с треньорите в ДЮШ, но не и с представителния отбор
Коментари 5
Добави2013.05.12 | 15:07
2013.05.12 | 15:06
2013.04.24 | 09:02
2013.04.24 | 09:02
Добави коментар
Водещи новини
Патриарх Даниил: Нека Рождество Христово бъде начало на промяна в начина ни на мислене
24 декември 202419:24
Атанас Запрянов: Годината донесе предизвикателства, но и успехи за армията
24 декември 202419:43
Васил Терзиев: Пожелавам на всички спокойни и радостни празнични дни с любимите ви хора
24 декември 202417:51
Кирил Петков: Благословена Бъдни вечер!
24 декември 202420:02
Корнелия Нинова от празничната трапеза: Бъдете здрави и имайте вяра
24 декември 202420:53
Пастрокът на изчезналия Ники от Конаре не дава кучето му, след като майка му отказа да гледа животното
24 декември 202417:00
Кола блъсна патрулка в Пловдив, полицай пострада
24 декември 202418:22
Руски служител: Времето за погребение на Владимир Ленин все още не е настъпило
24 декември 202421:10
Доналд Тръмп: Ще настоявам за смъртно наказание на изнасилвачи, убийци и чудовища
24 декември 202418:38
2013.05.12 | 15:07